— Поне аз не знам. Комуникациите все още не работят. Но трябваше да кажа на Ландън да си трае, в случай че контактът бъде възстановен. Изчакай.

Смит се опита да овладее внезапния изблик на емоции. Мисълта, че Мегън е жива, го изпълни с надежда. В същото време Рийд все още имаше възможност да я убие, преди да напусне совалката.

— Джон? Всичко е наред. Ландън казва, че все още няма връзка. Доста го изплаших, като му наредих да не говори за това, в случай че връзката се възстанови, но ми обеща, че няма да каже на Рийд.

— Имате ли резултати от гласовия анализ? — попита Смит.

— Дотук са неубедителни.

— Можете ли да ми пуснете записа?

— Качеството е доста лошо.

Смит затвори очи и се заслуша. След няколко секунди каза:

— Тя е, сър. Мегън е жива.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

— Огледало, тук Око. Чувате ли ме?

— Око, чуваме те идеално. Какво виждаш?

— „Дискавъри“ току-що премина през облаците. Състояние добро. Ъгъл на спускане добър. Скорост добра. Опитва се да извърши точно приземяване.

— Прието, Око. Продължи наблюдението. Огледало край.

Размяната на реплики между Око — водещия самолет на ВВС, който щеше да ескортира совалката, и контролната кула в Грум Лейк се слушаше внимателно от множество хора.

В наблюдателния бункер президентът огледа останалите. Всички бяха приковали погледи към екраните, на които се виждаше как „Дискавъри“ се носи под облаците. На друг екран Кастила видя как доктор Карл Бауер се готви да излезе от камерата за обеззаразяване и се обажда в стаята за подготовка. Президентът пое дълбоко дъх. Скоро… много скоро.

Облечен в костюм от защитно ниво четири, Бауер влезе в късия коридор между стаята за подготовка и масивната сводеста врата, през която щеше да влезе в пашкула. Когато стигна до нея, той вдигна поглед към монтираната в стената камера и кимна. Вратата започна бавно да се отваря и да открива отвор в бетонната стена. Единият край на пашкула беше свързан с отвора в стената, като ръбовете му бяха зазидани в бетона. Бауер пристъпи и вратата веднага започна да се затваря.

Той видя пред себе си дълъг коридор, облян в синя светлина. Когато вратата се затвори и заключи, Бауер тръгна по покритата с гума пътека. Стените на пашкула бяха изработени от дебела полупрозрачна пластмаса. През тях докторът можеше да види смътните очертания на просторния бункер, осветен от гигантски прожектори. Докато вървеше към камерата за обеззаразяване вътре в пашкула, той чу плътно боботене. Рампата се спусна и бункерът се изпълни с още светлина. Бауер си представи, че някъде отвъд светлината бяха звездите.

— Тук Бауер — каза той в микрофона. — Чувате ли ме?

— Чуваме ви, сър — отговори един техник в наблюдателния бункер.

— Совалката приземи ли се?

— На земята е, сър.

— Добре — отговори Бауер и продължи пътя си към камерата за обеззаразяване.

В другия край на базата Смит слушаше тази размяна на реплики. Той се обърна към Джак Райли.

— Да потегляме.

Отрядът се качи в два камиона с брезентови покривала. Смит би предпочел да използва по-маневрените и скоростни военни камиони, но отрядът беше с обемисти защитни костюми и пространството беше проблем.

Вратите на хангара се отвориха и малкият конвой с Райли в челния джип излезе навън в пустинната нощ. Като се клатушкаше на седалка в задната част на джипа, Смит се опитваше да задържи малкия джобен монитор максимално неподвижно. Совалката беше само на три хиляди фута над нивото на пустинята. Носът й беше леко повдигнат, а колесникът — спуснат. Колкото и да се опитваше, Смит не можеше да откъсне мислите си от Мегън. Първоначалният му инстинкт го караше да се втурне в орбиталния комплекс и да я намери. Но това само щеше да застраши живота й. Първо трябваше да стигне до Рийд и да го неутрализира. Чак след това можеше да тръгне да я търси.

Смит си припомни възраженията, които Клайн изказа срещу намеренията му. Шефът на Приют едно споделяше загрижеността му за Мегън, но също така знаеше на каква опасност щеше да се изложи самият Смит.

— Няма гаранции, че ще я намериш жива, Джон — каза той. — Преди да те изпратя вътре, първо трябва да знаем с какво си имаме работа.

— Ще узнаем — мрачно му обеща Смит.

Гласът на Райли изпълни слушалките му.

— Джон, погледни на югоизток.

Смит погледна през задния отвор на каросерията и видя ярки светли точици, които бързо се снишаваха. От двете страни се виждаха блещукащите светлини на ескорта на совалката. Той чу как Райли започна да отброява:

— Петстотин фута… двеста… приземяване.

Конвоят се движеше по писта, успоредна на тази, която използваше совалката. Смит видя как орбиталният комплекс се прилепи към земята и предният колесник пое тежестта. После изскочиха и се отвориха парашутите. Те убиха скоростта на кораба.

— Кавалерията пристига — отбеляза Райли.

Пожарни и аварийни коли се разгърнаха зад совалката, като пазеха дистанция от петдесет ярда.

Смит ги видя да минават покрай тях и каза:

— Добре, Джак. Да действаме.

Камионите се вмъкнаха в съоръжението и последваха джипа на Райли, който зави по рульожката, а оттам по главната писта.