Читаем Осем полностью

На следващата сутрин Бах ни чакаше в дома на Карл Филип. Настани ни в малка приемна и ни предложи чай. След това се настани пред клавесина и засвири необичайна мелодия. Когато приключи, и двамата с Ойлер бяхме напълно объркани.

— Това е изненадата! — изсмя се доволно Бах и най-сетне намръщеното му изражение се стопи. Забеляза колко сме смутени двамата с Ойлер.

— Погледнете нотите — подкани ни Бах. Приближихме се към клавесина. Там бе поставена формулата за обхода на коня, която бе измислил Ойлер и ни бе дал снощи. Това бе карта на огромна шахматна дъска, с номерация на всяко поле. Бах бе свързал цифрите с мрежа от тънки линии, които означаваха нещо за него, но не и за мен. Ала Ойлер бе математик и умът му работеше по-бързо от моя.

— Превърнал си цифрите в октави и акорди! — извика той. — Трябва да ми покажеш как го правиш. Да превърнеш математиката в музика… това е истинска магия!

— Математиката е музика — отвърна Бах. — Обратното също е истина. — Няма значение дали вярвате, че думата „музика“ идва от „Муза“ като музите или от Muta като богинята на мълчанието. Ако мислите, че „математика“ произлиза от mathanein, което е знание, или от Matrix, утробата или майката на всички създания, отново няма значение…

— Ти си правил етимологично проучване? — попита Ойлер.

— Думите притежават силата да създават и убиват — отговори простичко Бах. — Великият архитект, който е създал всички нас, е създал и думите. Всъщност той е създал първо тях, ако можем да вярваме на Йоан от Новия завет.

— Какво каза? Великият архитект ли? — попита Ойлер и пребледня.

— Наричам Господ Велик архитект, защото първото, което е създал, е звукът — обясни Бах. — В Началото било словото, не помниш ли? Кой знае дали е така? Може да не са били просто думи. Може да е била музика. Възможно е Господ да е изпълнил свой безкраен канон и с негова помощ да е построил Вселената.

Ойлер пребледняваше все повече. Въпреки че математикът бе изгубил едното си око по време на наблюдение на слънчевия диск, той се взираше с другото в обхода на коня, оставен на стойката на пианото. Прокара пръсти по гъсто написаната диаграма цифри на шахматната дъска и за кратко потъна в мисли. Най-сетне проговори:

— Къде научи тези неща? — попита той мъдрия композитор. — Онова, което описваш, е мрачна и много опасна тайна, известна единствено на посветените.

— Сам я измислих — заяви спокойно Бах. — А, да, знам, че има тайни общества, които прекарват живота си в опити да разгадаят тайните на вселената, но не съм член на нито едно. Опитвам се да открия истината по свой начин.

След тези думи той посегна към формулата на Ойлер от пианото. Грабна един писец и надраска две думи най-отгоре: Quaerendo invenietis, „Търси и ще откриеш“. Сетне ми подаде формулата с обхода.

— Не ви разбирам — признах объркан аз.

— Хер Филидор — започна Бах, — вие сте едновременно шахматист виртуоз като доктор Ойлер, и композитор като мен. Съчетавате две безценни умения.

— В какъв смисъл безценни? — попитах любезно. — Трябва да ви призная, че във финансово отношение нито едното, нито другото ми е от полза — добавих с усмивка.

— Макар понякога да е трудно да си спомним — засмя се Бах, — в природата има по-велики сили от парите. Например… чували ли сте за „Шаха Монглан“?

Ойлер ахна високо и аз се обърнах към него.

— Виждате ли? — попита Бах. — Името не е непознато на нашия хер доктор. Защо да не разкажа и на вас.

Слушах силно впечатлен, докато Бах ми говореше за шаха, някога собственост на Карл Велики. Носела му се славата, че притежавал чудодейни сили. Композиторът завърши с думите:

— Господа, поканих ви днес тук, за да направим един експеримент. Цял живот проучвам определени възможности на музиката. Тя притежава власт, която малцина ще дръзнат да отрекат. Способна е да преобрази див звяр, да предизвика спокоен миролюбив човек да се впусне в битка. Накрая благодарение на собствените си експерименти научих тайната на тази сила. Музиката си има своя логика. Много подобна на логиката в математиката, макар в някои отношения да е различна. Музиката не просто въздейства на ума ни, тя неуловимо променя мислите ни.

— Какво искате да кажете? — не се сдържах аз. Вече знаех, че Бах е докоснал струна в съзнанието ми, която не можех ясно да определя. Нещо, което ми се струваше, че знам от много години, скрито дълбоко в мен и което усещах единствено когато чуех красива, незабравима мелодия. Или когато играех шах.