Читаем Осем полностью

— Не искате ли да научите повече — продължи мило той, без да ми обръща внимание, протегна се и придърпа към себе си чантата ми. Нищо чудно това да бе поредната „формалност“, ала аз се чувствах все по-притеснена. В голяма опасност си, нашепваше глас дълбоко в мен. Не се доверявай на никого, озъртай се през рамо, защото на тази ръка е записано… Четири е месецът, а и денят.

— Четвърти април — повтори Шариф, докато вадеше червила, гребен, четка за коса от чантата ми и ги поставяше внимателно на бюрото също като доказателства в процес за убийство. — В исляма го наричаме „Денят на изцелението“. Имаме два начина за отчитане на времето: ислямската година, която е лунната година, и соларната година, която започва на двайсет и първи март според западния календар. И с двете са свързани много традиции. Когато започне соларната година — продължаваше той, докато вадеше тетрадки, химикалки и моливи от чантата, за да ги подреди в отделни редици, — Мохамед ни е оставил завет да рецитираме от Корана по десет пъти всеки ден през първата седмица. През втората седмица, щом станем, трябва да дъхнем на съд с вода и да отпиваме от същия съд седем дни подред. След това — на осмия ден… — Шариф неочаквано вдигна поглед към мен, сякаш очакваше да ме хване, че си чопля носа. Усмихна ми се небрежно и аз се постарах да му отвърна по същия начин.

— Тоест на осмия ден от втората седмица на този вълшебен месец всички ритуали на Мохамед трябва да са изпълнени и човекът ще бъде излекуван от болестите. Това се пада на четвърти април. Вярва се, че родените на този ден притежават силата на лечители — все едно че… Но вие, разбира се, като жена от Запада, едва ли се интересувате от подобни суеверия.

Въобразявах ли си, или той ме наблюдаваше, както котка дебне мишка? Тъкмо си придавах подходящо изражение, когато извика и ме стресна.

— Я! — възкликна и със замах остави на масата нещо, което незнайно как се озова точно пред мен. — Виждам, че се интересувате от шах!

Това бе минишахът на Лили, останал забравен в дамската ми чанта. Шариф започна да вади книгите и да ги трупа на купчина върху бюрото. Прочиташе внимателно всяко заглавие.

— Шах… математически игри… Гледай ти! Прогресията на Фибоначи! — провикна се отново той с усмивка, която ме накара да си мисля, че е открил нещо нередно. Почукваше с пръст по досадната книга, написана от Ним. — Значи се интересувате и от математика? — попита и погледът му стана напрегнат.

— Не бих казала — отвърнах аз. Изправих се и започнах да прибирам нещата си обратно в чантата, а Шариф ми ги подаваше едно по едно. Направо не бе за вярване как е възможно слабо момиче като мен да пренесе толкова много ненужни вещи на другия край на света. Само че те бяха налице.

— Какво знаете за числата на Фибоначи? — обади се той, докато аз пълнех дамската си чанта.

— Използват се за предвиждания на борсата — измърморих аз. — Теоретиците на вълните на Елиът40 изготвят предвижданията си на базата на тази прогресия — това е теория, създадена от някой си Р. Н. Елиът през трийсетте…

— Значи познавате автора на книгата? — прекъсна ме Шариф. Усетих как прежълтявам, когато вдигнах поглед, ръката ми замръзна над книгата.

— Говоря за Леонардо Фибоначи — уточни Шариф и ме по гледна сериозно. — Италианец, роден в Пиза през дванайсети век, учил е тук, в Алжир. Изключителен математик, познавал подробно трудовете на известния Ал-Хуаризми41. Фибоначи въвел арабските числа в Европа и те заменили старите римски цифри…

По дяволите. Трябваше да се сетя, че Ним няма да ми даде книга за удоволствие, дори да я е написал той. Прииска ми се да бях прочела за какво става въпрос, преди Шариф да започне с инквизицията си. В главата ми просветваше сигнал за опасност, но така и не успях да разбера морзовото му послание.

Не настояваше ли Ним да науча за магическите квадрати? Соларин не беше ли разработил формула за обхода на коня? Не беше ли посланието на гадателката закодирано в цифри? Как е възможно да съм такава тъпачка, че да не събера две и две.

И най-важното, нали мавър е подарил „Шаха Монглан“ на Карл Велики. Не бях математически гений, но работех с компютри достатъчно дълго, за да науча, че маврите са въвели почти всички важни математически открития в Европа след първото им нападение над Севиля през осми век. Търсенето на прословутия шах очевидно имаше нещо общо с математиката… обаче какво? Шариф ми каза повече, отколкото аз на него, но така и не успях да подредя частите на загадката. Издърпах последната книга от ръката му и я поставих в кожената чанта.

— След като ще бъдете в Алжир цяла година — продължи той, — може някой път да поиграем шах. Едно време се състезавах за младежката персийска титла…

— Ще ви кажа един западен израз, който може да ви бъде от полза — подхвърлих през рамо аз, докато се отправях към вратата. — Не ни търсете — ние ще ви потърсим.