Читаем Облачен воин полностью

Съпровождан от десет мечки, Мистър Сноу тича известно време зад двете големи групи, открити от Джоди. На Кадилак и Клиъруотър беше заповядано да останат скрити в гората с вълчиците — жените воини, — старейшините М’Кол и кърмачките. Останалите мечки, под укритието на дърветата, се придвижваха до най-близката до ешелона точка. Тази много по-голяма група бе стратегическият резерв на племето и в подходящия момент щеше да се включи в битката.

Целият забележителен ум на Мистър Сноу беше съсредоточен върху задачата, която си беше поставил. Той беше създал облак и бе посял объркване в ума на Хартман, но беше разтревожен относно своята способност да повелява, контролира и в последна сметка да остане жив при огромната сила, която щеше да извлече от земята и небето. Като последица беззвучният залп от пушките, който се посипа върху тичащите воини около него, беше пълна изненада.

Един куршум го забърса по главата и го повали на земята. Като по чудо острият като игла връх удари по купчината ашици, нанизани на една от белите му плитки. Силата на удара ги отхвърли от черепа му, строши два и го събори на земята. Той падна по гръб и преди да изгуби съзнание, видя във въздуха три сини стрелолиста.

„Тъпи копелета“ — помисли той, и тъмнината го обгърна.

Джоди и двамата й планеристи също бяха изненадани, когато откриха напредващите групи, водени от Мотор-Хед и Хок-Уинд. И двете тичаха почти паралелно, в разсредоточен боен строй, като от време на време поглеждаха към небето. В техния случай обаче бойният свят беше „горе“. Те не гледаха зад себе си и поради това бяха изненадани, когато трите скайхока се показаха от една падина и префучаха над тях; краищата на крилата покосяваха тревата, пушките стреляха във всички посоки.

Потокът куршуми от трицевните пушки пожъна смъртоносна жътва от масата изненадани воини. За Джоди и нейните планеристи нямаше упойваща миризма на бездимен кордит или припламващи цеви; само дрезгавото стакато на куршумите, което никога не се чува от жертвата при летене на голяма височина, а сега беше и заглушено от пронизителния вой на моторите.

Незасегнати от атаката, водещите мечки се обърнаха, лицата им бяха изкривени от недоверие и гняв. Залп от стрели, изстреляни от арбалети напосоки, изсвистя покрай планерите, които вече се отдалечаваха, правейки виражи в различни посоки. Две стрели минаха през лявото крило на Букър и спукаха пълното с въздух фолио, трета мина през прозрачния панел над главата му. Самолетът на Ятс бе улучен в носа. Стрелата проби тънкия метал, мина под вдигнатите му крака и направи дупка на другата страна на кабината. Стомахът на Ятс се сви на студена топка при мисълта за ужасната болка, с която се беше разминал на косъм. Пет сантиметра по-високо и стрелата щеше да мине през коленете му…

Джоди прелетя незасегната през първите залпове, натисна бутона на предавателя на контролната колона и се обади на планеристите:

— Дръжте се! И почвайте да стреляте. Идвам да им изпека задниците.

Букър и Ятс се обърнаха и се плъзнаха странично по небето в паралелен полет, което ги превърна в трудни цели. С високоскоростна стрелба от сто и осемдесет куршума в минута те можаха да отправят почти непрекъснат дъжд от покрито с никел олово към мечките долу — като всички планеристи, те бяха ненадминати по бърза стрелба.

Пикирайки на една страна, Джоди направи вираж ниско зад една редица дървета, после се върна над склона на кота нула. Мечките М’Кол, въоръжени с арбалети, стреляха по Букър и Ятс; другите останаха на място, размахвайки предизвикателно ножове-тояги и каменни боздугани, очевидно забравили за падащите мъртви около тях племенни братя.

Джоди приближи бойното поле и издърпа лоста за управление силно назад и нагоре надясно. Планерът й започна стръмно да се изкачва и тя освободи три малки напалмови контейнера от левия бомбодържател; те се спуснаха в широка дъга. Полетяха лениво през въздуха и паднаха между мютите. На мястото на удара избухна огън, който погълна непредпазливите воини и изпрати изгарящи огнени езици настрани. Мотор-Хед и неговите племенни братя, повечето от които по някакъв начин бяха останали незасегнати от пушките на кръжащите стрелолисти, гледаха ужасени как огненото кълбо и гъстият черен пушек се търкалят към тях. После се разпръснаха и побягнаха; писъците на техните братя мечки звънтяха в ушите им.