Читаем Облачен воин полностью

Също като заместник-командирите, на които беше докладвала, Джоди не допускаше идеята за магическо оръжие на мютите да се настани в ума й. Взаимодействието на различните земни сили; температурата на земята и на въздуха, влажността, атмосферното електричество, движението на въздушните маси над различни терени — всичко това бе част от логически построена система на причина и следствие, която можеше да се запише, анализира и разбере. И тя, също като Хартман и неговите офицери, намираше за странно — и малко изнервящо, — че мъглата и ниският облак, които бяха разположени около и над ешелона, се задържат толкова часове след изгрев-слънце. И не само се задържаха; фактически, изглежда, се движеха с ешелона, когато той тръгна. Джоди не беше специалист, но предпочиташе да мисли, че има някакво просто, рационално метеорологическо обяснение на онова, което става.

Във форт Никсън-Уърт се беше раздразнила от сондиращите въпроси на Стив Брикман около слуховете за така наречената „магия“ на мютите. Странни неща се бяха случвали и в миналото, но когато фактите бяха проучени внимателно и хладнокръвно — както при инцидентите, изследвани от експерти — беше станало ясно, че повечето неща, за които се говореше, че са се случили, или изобщо не се бяха случвали, или не бяха нищо повече от странно съвпадение. Случайно свързани събития, които в разгара на битката бяха изглеждали необичайни. Онова, което всички грижливо пренебрегваха, беше фактът, че много трекери се угощаваха на воля със забранената трева „рейнбоу“ на мютите. Това беше нарушение на Кодекс едно, но то, изглежда, не ги спираше да блокират мозъците си — обикновено преди излизане от ешелона над земята. Като се имаше предвид халюциногенното действие на тревата, не беше чудно, че някои трекери имаха странни преживявания. И тъй като те не можеха да признаят, че пушат трева, беше по-добре да претендират, че са били жертва на „магията“ на мютите. Страхът, криещ се в това, беше истинският морален диверсант. Не беше чудно, че това беше неизлечимо отпечатано в паметта на Първото семейство. В света, който те бяха построили с упорит труд, всичко беше обяснено и подчинено на неумолима логика. Въпреки странното, случайно съмнение Джоди се придържаше упорито към официалната гледна точка. Тя отказа да разгледа възможността за реално съществуване на „повелители“. Идеята, че сред Плейнфолк има хора, които могат по своя воля да манипулират времето, беше просто смешна.

Точно когато тази мисъл мина през ума й, Джоди чу зловещия тътен на гръмотевица. Погледна нагоре през прозрачния панел на крилото. Небето беше ясно. Но от дни беше горещо и влажно. Когато става така, човек често чувства повишаването на атмосферното налягане и статичното електричество и тогава…

Джоди провери движението на станока на пушката и лекотата, с която можеше да я издърпа изпод рамото си и да се прицели към скалите и склоновете на планината. После удовлетворена разпери ръце и ги размаха три пъти.

Букър и Ятс промениха курса, разширявайки формацията с три размаха на криле от командира си. Когато заеха новите си позиции, Джоди вдигна дясната си ръка и я свали с бавно движение. Това беше сигнал за извършване на така наречената атака на свободен огън. Джоди смъкна тъмното си забрало, стисна ръкохватката на пушката и опря приклада в рамото си. Букър и Ятс направиха същото.

С тихо въртящите се витла зад гърбовете им те се спуснаха към западния склон на планините Ларами като три гигантски птици върху плячка. Върховете на гората от червени дървета, която покриваше по-ниските склонове, се втурнаха нагоре да ги посрещнат.

„Дамата“ продължи предпазливо да се придвижва на юг в гъстата мъгла. Без Хартман да разбере, ешелонът се беше отклонил две или три мили от курса. Онова, което той бе взел за ерозиралия между щатски път 80, който някога минаваше от Шайен през Ларами и след това на запад до Ролинс, всъщност беше сухо речно корито. Докато следваше неговия курс на север, Хартман забеляза, че теренът от двете му страни непрекъснато се издига. Той направи втората си грешка за деня като помисли, че минават през шкарпи.

От часа преди разсъмване, когато мъглата се беше образувала около ешелона, малка група мюти, маскирани с шубраци, го следваха, изпращайки през равни интервали по бързоходец съобщения на Мистър Сноу. Мистър Сноу знаеше за навигационната грешка на Хартман. Със знанието, дадено му от Кадилак, Мистър Сноу беше създал объркване, което да направи възможна грешката и след това да попречи на командира на ешелона да разбере какво е направил. Тътенът на гръмотевицата, която Джоди беше чула, когато зави на запад над планините, беше проба от страна на Мистър Сноу — той просто си прочистваше гърлото за голямото събитие.