Читаем Невинните полностью

Роби се обърна и пое по алеята, водеща към задната част на скупчените сгради. Бързо откри вратата на бара. Нямаше идея дали има аларма, но това не го интересуваше. В най-лошия случай щяха да се появят и ченгетата. Което така или иначе щеше да се случи в зависимост от това, което откриеше вътре.

Той използва комплекта си за справяне с ключалките, измъкна пистолета и лекичко побутна вратата. Навън вече се мръкваше, а вътре цареше непрогледен мрак. Не посмя да включи фенерчето си. И без него вече беше мишена. Нямаше смисъл да предлага допълнителни улеснения на врага.

Изчака очите му да свикнат с тъмнината и пое напред. Погледна часовника си и напрегна слух. Партньорът му всеки момент щеше да разбие входната врата.

Роби прекоси кухнята. Не видя нищо особено. Тенджери, тигани, редица измити чаши, няколко кърпи. Оттатък трябваше да е салонът за клиенти, където щеше да го чака неговият човек.

Но неговия човек го нямаше. В замяна на това имаше друг, който моментално привлече вниманието му. Приклекна зад бара и започна да оглежда помещението сектор по сектор, търсейки евентуалните позиции за стрелба. Изчака още трийсет секунди и напусна убежището си. Салонът беше празен, с изключение на него и на другия мъж.

Роби предпазливо се приближи към мястото, на което седеше мъжът — едно сепаре вляво от входната врата. Беше се облегнал назад на кожената седалка. Светлината от витрината беше достатъчна.

Роби измъкна телефона си и набра 911. Изключи и бавно се приближи до сепарета.

Рана от единичен изстрел в главата. Докосна ръката му. Беше леденостудена. Човекът беше мъртъв от доста време.

Роби взе една салфетка от масата, уви я около пръстите си и бръкна във вътрешния джоб на мъртвеца. Името върху шофьорската книжка беше Марк Коен. Същият, който го гледаше от снимката, но без дупката от куршум в челото.

Върна портфейла на мястото му и се обърна към изхода. Мамка му!

Хукна към вратата, отключи я и изскочи навън. По тротоара се движеха хора. Огледа всеки един от тях, а после отсрещната страна на улицата. Волвото беше там. Но джипа го нямаше.

В далечината се чу вой на сирени. Той прекоси тичешком платното и седна зад волана. Набра номера на Синия.

— Марк Коен е мъртъв, а твоите хора изчезнаха с Мишел Коен!

— Не разбирам — промълви Синия. — Изпратих ти двама от най-добрите си хора. Имам им пълно доверие. Наредих им да изпълняват всяка твоя заповед.

— В колата бяха трима — рече Роби.

— Не, аз ти изпратих двама.

— Значи третият се е включил на своя глава и вече знам защо.

— Това е безпрецедентно, Роби.

— След двайсет минути съм при теб. Искам незабавно да провериш какво става с Джули. Вземи някой със себе си. Не е възможно да са купили всичките ти сътрудници.

— Нима искаш да кажеш, че…

— Просто го направи!

66

Синия беше първият човек, на когото се натъкна Роби, след като проникна в добре охраняваната сграда. Вторият беше Джули. Роби въздъхна от облекчение и забави крачка.

— Последвайте ме! — заповяда с напрегнат глас Синия. — И двамата!

Поеха с бърза крачка по някакъв коридор. Роби не пропусна да отбележи пистолета, който Синия беше затъкнал на колана си.

— Какво се е случило, Уил? — нервно попита Джули.

— Предпазна мярка, нищо повече. Всичко ще бъде наред.

— Лъжеш ме, нали?

— В общи линии, да — призна той.

— Благодаря за честния отговор. Но не и за нечестното ти поведение.

— Напоследък това май е всичко, на което съм способен.

Синия ги вкара в някаква стая, заключи след себе си и им направи знак да седнат.

— Обикновено не носиш оръжие — отбеляза Роби.

— Обикновено сред нас няма предатели! — отсече Синия.

— Мишел Коен? — погледна го въпросително Роби.

— Мъртва. Заедно с двама от хората ми. Онези, които ти изпратих.

— Къде, как?

— Току-що са открили онзи джип с телата вътре. И тримата са застреляни от упор.

— Кой е третият?

— Малкълм Стрейт. Десет години стаж при нас, безупречно досие.

— Очевидно вече не е безупречно. Опиши ми го.

Синия го направи.

— Човекът, който трябваше да проникне в бара през главния вход — кимна Роби. — Някакви следи от него?

— Засега не. Явно е имал план за бягство.

— За какво говорите? — намеси се Джули. — Какви са тези хора?

— Мисля, че тя заслужава да знае — подхвърли Роби.

— Ами започвай — сви рамене Синия.

Запознаването на момичето с текущите събития отне няколко минути.

— Но защо са накарали тази жена да лъже по толкова очебиен начин? — учуди се Джули. — Би трябвало да предвидят, че ти ще я откриеш и ще я принудиш да ти каже истината. Защо не са я ликвидирали веднага, както са постъпили с мъжа ѝ?

— Имаш право — кимна Роби. — Какво печелят от лъжата на Мишел Коен?

— Именно — обади се Синия. — Какво печелят от всичко това?

— Изложили са се на голям риск — бавно рече Джули.

— Мишел Коен не знае кой се е обърнал към съпруга ѝ — каза Роби. — Отишъл в онзи бар да провери дали комарджийските му дългове са платени. Но вместо това е получил куршум в главата.

— Както и съпругата му — добави Синия.

— С кого друг в службата е работил Малкълм Стрейт?

— С много хора.