Читаем Нещо лично полностью

— Според някои от нас сътрудничеството със сърбите продължава от около месец. Може би Кот и Карсън са осъществили контакт и с двете групировки едновременно. Разумният ход би бил да ги оставят на грижите на сърбите. Така е по-безопасно. По очевидни причини всички ние се трупаме в Източен Лондон, а те сигурно са скрити в някое западно предградие. Класическа заблуда.

— Но в такъв случай Джоуи няма как да контролира всичко.

— Това е голямата слабост на тази теория. Той ще преживее и без да научава тайните на Кот и Карсън. Но няма да се примири, че са в ръцете на сърбите. Коя емоция ще вземе връх? В момента този въпрос се обсъжда от подкомисията по поведенческа психология.

— Каква подкомисия?

— От експерти по психология на поведението.

— Нещо друго?

— По всеобщо мнение проблемът ще се реши в момента, в който открием тайната им квартира. Защото сме убедени, че има такава. Лондон е пълен с камери и разпознавателен софтуер, които ни предлагат огромно количество данни за трафика в реално време. Нашите програмисти и анализатори ги обработват денонощно.

— Те всички са умни хора, нали?

— Много умни.

— Затова сте по-добри от АНС, така ли?

— И по-евтини.

Облегнах се назад.

— Питам се защо ни доведе тук. Можеше просто да ни разкажеш. Или съвсем кратко да обясниш: „Джоуи има една къща, в която не се случва нищо“.

— Споделяме информация.

— Като я усложнявате до степен да се превръща в мъгла.

— Как така?

— Ей така, за да ти повярвам.

— А защо да не ми повярваш? — попита Бенет.

— Заради нещата, които ми каза по-рано. Призна, че не разследвате убийства на хора, които считате за отрепки. Че подслушвате личните ни телефони. Че сте хакнали цялата комуникационна система на ЦРУ. Дори че можете да подслушвате горещия телефон в Овалния кабинет, но доброто възпитание ви възпира. Е, ако всичко това е истина, то трябва да е дълбоко засекретено. Ако плямпаш за него, ще те затворят в „Тауър“ и ще ти отсекат главата. Или ще прибягнат до съвременния еквивалент на това наказание — доживотна присъда за предателство.

— Няма да ида в затвора.

— Защото?

— Аз не ти казвам нищо от това, което съм научил вътре в сградата.

— В коя сграда?

— В която и да е.

— Тогава какво ми казваш?

— Има милиони истории, милиони слухове. Повечето от тях са врели-некипели. Но винаги има три-четири, които звучат правдоподобно, макар да си противоречат една на друга. Човек е принуден да използва всичките си трудно придобити умения и вътрешен усет, за да избере на коя да повярва — заключи Бенет.

— Но защо трябва да повярваш на някоя?

— Защото истината се крие в една от тях.

— Хакването на нашите телефони не е нито история, нито слух. То е факт.

— Незначителен факт. Незначителните факти, които са ни известни, могат да ни насочат към големите, които не са. Каква би била логиката им? След като хакнахме някакви дребни риби, защо да не атакуваме и по-големи? Не е кой знае какъв разход на енергия. А ако атакуваме тия по върховете, защо да не подслушваме и Овалния кабинет?

— От всичко това следва, че нещата, които ни разказа, са просто теории, в които вярваш.

— Не мога да ги докажа.

— Но?

— Знам, че са истина.

— Защото?

— Такава е човешката природа и ти го знаеш — отвърна той. — Ако си решил да направиш нещо, рано или късно ще го направиш, независимо какви са били първоначалните ти намерения. Няма как да издържиш на изкушението. Не ми казвай, че мислиш по различен начин.

— Кажи още нещо за другите тайни, които сподели с нас.

— Кои други?

— Например, че Кот и Карсън твърдо са в Лондон.

— Сигурен съм сто процента.

— На усета си ли се осланяш?

— Едно знам: те са тук.

— А ромфордските момчета ги пазят, хранят и забавляват?

— Така мисля.

— Сигурен си сто процента?

— Дори повече — отвърна той.

— А охраната, храната и забавленията се осигуряват от самия Джоуи?

— Не може да има никакви съмнения.

— И все пак никой не снове между къщата на Джоуи и това неизвестно място.

— Това е факт, а не моя теория.

— Ние с госпожица Найс си поговорихме — казах аз. — Запитахме се как е възможно млад анализатор и военно ченге в оставка да направят пробив, след като цялото британско разузнаване не може да стигне доникъде?

Бенет не каза нищо.

— Предполагам, че искаш нещата да изглеждат по този начин. Но чакаш да го каже някой от нас, за да се направиш на изненадан. И да поуспокоиш гузната си съвест.

Той продължаваше да мълчи.

— Ами да видим какъв е изводът, ако приемем за верни твоите твърдения — казах аз. — Кот и Карсън са в Лондон, ромфордските момчета ги крият, но около къщата на Малкия Джоуи липсва какъвто и да било трафик.

— Всичко е вярно — рече Бенет.

— Е, изводът е, че Кот и Карсън се намират в къщата на Малкия Джоуи — заключих аз.

Бенет не каза нищо.