Когато Деметра потъна в мекото легло, той се протегна към едно чекмедже и извади трансдермална въздушна пушка. Разтри дясната й ръка и след това й инжектира цял спектър сканиращи спори. Докато диагностичният терминал проверяваше костите и меките тъкани с ултразвук, семената щяха да се разпръснат в кръвния поток, да прегледат телесната й химия, да идентифицират антителата и да докладват за функциите на различните органи. Всяко такова зърно съдържаше множество технологии за медицински анализ: газова хроматография и барометрия, въглеродно-окисни реагенти, йонни потоци, ДНК, които заедно с телеметрията щяха да предадат останалите данни към рецепторите на масата. Всяка една от тези наномашинки беше закрепена върху разтворима силиконова подложка. Двайсет и четири часа след прегледа бъбреците на Кафлън щяха да изчистят и разградят частите от най-сложното диагностично оборудване, които докторът купуваше с хиляди чрез извънпланетните каталожни услуги.

— Ау — извика тя и потри ръката си.

— Закъсня — усмихна се д-р Лий. — Сега се отпусни и полежи около минута. — Той започна да разучава екрана на терминала, където на сив фон се появи триизмерното изображение на малък женски скелет. Костите обгръщаха различни пулсиращи и мърдащи торбички — нейните органи и съединяващи тъкани. Те бяха представени в стандартни цветове, предимно в пастелен обхват. Малкият златен пръстен, сребърната гривна с комуникатора и металните закопчалки на облеклото й изглеждаха на екрана като плътни бели проблясъци, както и всички чужди обекти или протези около и в нея.

— Не виждам защо трябва да ми правите всичко това — заяви Кафлън. Челюстта и мускулите на гърлото се раздвижиха, докато говореше.

— Не мърдай! — скара се той. След това бързо прокара курсора по рутинните точки за проверка.

— Но на транспортния кораб прекарах месеци в нещо като карантина — каза тя. — Сигурна съм, че всеки микроб отдавна е умрял.

— Разбира се — съгласи се Уей. — Но не можем да знаем какво си пипнала от екипажа или останалите пътници. Марсианското общество не може да контролира междупланетните пътувания, но можем да проверяваме гражданите и посетителите, които слизат на планетата. Законът е, че всеки попаднал под нашето налягане трябва да бъде прегледан за заразни болести, както и за известни предпоставки, които биха могли да породят нестабилна ситуация.

— Ох!

— Сега не мърдай!

Той побърза да довърши прегледа, като приемаше телеметричните данни и правеше сравнения.

— Чиста си — каза накрая. — Няма никакви отклонения. Напълно си здрава. — Може би прекалено здрава, като се имаше предвид как гърдите й издуват гащеризона.

— Как така? — попита жената, обръщайки бързо глава, от което горният край на екрана се размаза. — Не сте открил следи от моя инцидент?

— Мм-м-м — сега бе ред на д-р Лий да се разколебае. — Какво точно би трябвало да търся?

— Ами, „мозъчна травма“ беше терминът, който използваха в Остин. Вижте, преди година правих косата си при автофризьор. Това е автоматична измишльотина за сапунисване-къдрене-подстригване — обясни тя, когато видя неразбиращия му поглед. — Както и да е, машината се повреди. Изглежда, че соленоидите изгоряха от едната страна на шлема, или поне така казаха по-късно техниците. Остриетата на ножиците се насочиха право в черепа ми. Пробиха го с такава сила…

Д-р Ликсин положи успокоително ръка върху нейната и внимателно се вгледа в екрана. Разтягаше и въртеше изображенията на приблизителното място на раната, което тя бе описала, докато не го намери. Във външната част на черепа й се появиха ръбовете на повредена тъкан — кост, заздравяла от назъбена звездообразна фрактура. В триъгълната дупка бледо струеше светлина от гладко пластмасово парче, изникващо точно над долната част на теменната кост.

— Трябва да съм го пропуснал — промърмори д-р Лий. — Добре, мис Кафлън, виждам го. Ъъъ… имаш ли някакви вторични симптоми?

— Не, нищо сериозно. Само понякога имам трудности с концентрирането.

— Смущаващо ли е?

— Справям се — отвърна храбро пациентката. — Вижте, беше забавно, но мога ли вече да си вървя?

— Когато пожелаеш. И, добре дошла на Марс.

Деметра кимна учтиво, плъзна се от масата и бързо се придвижи към чакалнята. Взе чантите и се насочи към автоматично отварящата се врата. Чак тогава се извърна и му махна за сбогом, след което излезе в коридора.

Д-р Лий натисна клавишите и записа нейното соматично изображение и биомедицинска история в архивите на мрежата. След като приключи, той се настани за още една бърза игра Го, преди да пристигне следващият пациент.

Глава 2

И всички ние ще я посрещнем, когато тя се появи

Златен Лотос, Жилищен квартал 4/21/9, 7 юни