— Побързай! — каза Гормън. — За бога, звярът се изправя!

Тя обърна рязко глава и погледна към входа на тунела. От това място не можеше изобщо да се види звяра.

Нито пък, разбра тя, Гормън можеше да го види.

Обърна лице към него, премигвайки през сълзите в очите си.

— Ти не можеш…

— По дяволите! — изкрещя. — Хайде!

Тя протегна ръка към следващото стъпало. Той сграбчи китката й с две ръце и я дръпна. Изправи я на крака и я бутна напред. Бузата й се удари в ръба на горната площадка. Гормън я повлече. Тя се удряше и подскачаше по стъпалата. С последно дръпване Гормън я извлече на площадката.

— Готово — каза той. — Стани!

Гормън пристъпи над нея. Постави коленете си от двете страни на хълбоците й и я притисна отстрани. Вкара пръст в дупката от куршума под мишницата й. Момичето изпищя от болка. Повдигна я. Първо на колене. След това на крака. Докато се опитваше да се задържи на коленете си, той я завъртя и бутна.

Джанис политна с главата напред. Имаше чувството, че пада безкрайно дълго. От гърдите й изригна нов писък, а стълбите една след друга се удряха в нея. Закри с ръка лицето си. Ръката й изтръпна. Удари се в една дъска, която се разцепи. Темето на главата й се блъсна в следващата, а краката й се вдигнаха високо и се люшнаха надолу. Ръбовете на дъските се забиваха в гърба, дупето, краката й. Одраха гърба й, натъртиха главата й, а тя продължаваше да лети надолу. Спря с дупе върху пода на мазето и гръб, опрян в стълбите.

— Мили боже — каза един глас над нея. — Ти падна.

Тя повдигна глава, усещайки някакво смътно облекчение, че може да я движи. Краката й бяха разкрачени. Имаше усещането, че не са нейни. При падането бе изгубила едната си обувка. Размърда босите си пръсти.

— Но още си жива — чу стъпки по стълбите. — Като котка си. Ти котка ли си, Джанис? Оказва се, че с теб човек може да се справи по-трудно, отколкото с майка ти. Истински Распутин!

От пода, близо до купчина с кошници, от земята се подаде една ръка.

Подаде се от дупката.

Ръката бе мъртвешки бяла, изцапана с пръст и светеше, под светлината от лампата. Имаше дълги криви нокти.

Джанис се търкулна напред, когато кракът на Гормън я блъсна в гърба. Тя изохка и се просна с лице към пода.

Гормън се търкулна върху нея.

Той седна върху корема й и се усмихна ехидно.

— За съжаление — каза той, — при падането ти си счупи главата — хвана главата й с две ръце. — Не зная дали съм достатъчно силен за това, но ще опитаме стария ученически номер.

Тя го удари с юмрук в тялото. Той изпъшка и лицето му се сви от болка.

— Много си жилава.

Отново започна да се усмихва. Но погледна нагоре и устата му зяпна в изненада. Върху Джанис падна сянка. Звярът се изправи над нея и посегна към Гормън. Той пое дълбоко дъх, и протегна ръка да отблъсне чудовището. Другата му ръка се плъзна до хълбока. Джанис вдигна глава и видя, че Гормън се опитва да измъкне револвер от предния си джоб. Извади оръжието. Но звярът вече притисна главата му между ръцете си. Със сила, която не подозираше у себе си, Джанис протегна ръка, хвана цевта и измъкна револвера от ръката на Гормън.

Звярът повдигна Гормън за главата. Краката му се извисиха пред лицето на Джанис. Писъците му пронизваха слуха й.

Тя се търкулна. Облегна се на лакти и дръпна ударника.

Звярът продължаваше да държи Гормън за главата. Мъжът махаше с ръце, риташе с крака и крещеше, докато чудовището го тресеше. В следващия миг го запрати към рафтовете до стената. Дъските се разцепиха. Гормън падна проснат на пода. Върху му се изсипаха бурканите.

— Застреляй го! — извика Гормън задавено.

Успя да се изправи на крака. Залитна назад. Приведеният звяр се приближи към него.

Джанис стреля.

Куршумът удари крака на Гормън.

Той падна по гръб. Звярът скочи върху него. Гормън нададе пронизителен писък. Звярът пъхна муцуна в слабините му и започна да го разкъсва. После вдигна глава и се вторачи в главата на мъжа. След това се изкачи върху тялото му, отвори широко уста и захапа лицето на Гормън.

Джанис гледаше.

Гормън престана да стене. Изчезнаха конвулсиите. Остана да лежи неподвижно на пода.

Звярът слезе от него. Тялото му бе изцапано с кръвта на Гормън. Обърна се към Джанис и се втренчи в нея.

Пенисът му нарасна и се вдигна.

Тя стреля.

Куршумът отскочи със свистене от каменната стена зад главата му. Звярът се наведе напред и се поколеба. Джанис се прицели в гръдния му кош. Натисна спусъка, но в този момент съществото отскочи встрани към тунела, където лежеше мъртъв другият звяр. Джанис стреля отново и отново. Ударникът падна с метално тракване. Звярът изчезна в тунела.

29

Тайлър спря внезапно, когато чу единично пукване, което долетя зад тях през тунела.

— Изстрел ли беше? — прошепна тя.

— Да — каза Капитан Франк.

Тя застана неподвижно в тъмното, държеше ръката на стария човек и се питаше какво ли може да означава това. Нора имаше пистолет. Но бе напуснала къщата. Оставаше Гормън. По кого — или по какво — бе стрелял той?

— Там става нещо — каза Капитан Франк.

— Да.

— Хайде да не си пъхаме носа.