Читаем Малкаса Пойнт полностью

Ейб отпусна педала на газта, защото от странична улица изскочи камионетка. Запраши пред тях по „Крайбрежна улица“. Не спря на светофара, който светеше червено. Ейб също не спря.

— Обзалагам се, че това бе шефът на полицията — каза у Джек.

Точно от другата страна на улица „Плажна алея“ камионетката сви в отбивката. После рязко спря. Гумите й изхвърлиха прах. Ейб се отправи натам.

— Губиш — каза Ейб, когато видя отвътре да изскача набита жена.

Линда? Не, казваше се Луси, спомни си той. Не носеше униформа. Беше облечена в дънки и памучна риза. Краят на ризата й висеше отвън. Пристегната бе в кръста от колан с кобур. Погледна към колата на Ейб. След това се обърна и изтича към предницата на камионетката.

Ейб, Джек и Гормън слязоха. Гормън вървеше на няколко крачки отзад. Ейб вдигна разтворени ръце, когато видя, че са привлекли вниманието на другите.

Другите бяха четирима: Луси, полицейският началник Пърсел и двама полицаи в униформа. Стояха до отворената врата на полицейска кола. Друга патрулна кола беше паркирана зад тях. Сигналните светлини не бяха запалени.

— Ейб Клантън — представи се Ейб. — Това са Джек Уайът и Гормън Харди.

Пърсел кимна.

— Трябваше да останеше в мотела. Но след като сте дошли, искам всички да стоите на разстояние. Останете тук на пътя, освен ако не ви заповядам нещо друго. Не желаем в тази работа да се намесват цивилни.

— Да, сър — каза Ейб. — Това си е ваша работа. Но все пак, ако имате нужда от помощ, извикайте ни.

— Ще се справим — отвърна Пърсел.

Един от полицаите хлътна на седалката и излезе с пушка след миг. Ейб разпозна, че е 12-калиброва, полуавтоматична, марка „Итика“.

— Къщата няма заден изход — отбеляза Пърсел.

— Няма и прозорци — допълни Луси.

Бърза светкавица стресна жената. Пърсел и другите погледнаха навъсено Гормън.

Той направи още една снимка.

— Благодаря ви — каза и свали фотоапарата.

Пърсел поклати глава.

— Да вървим.

Тръгна по непавираната алея към къщата. Луси вървеше редом с него, а другите двама ги следваха.

— И какво? Ние просто ще стоим тук? — попита Гормън.

— Ще постъпим както ни казаха.

Гормън направи крачка встрани, но Джек го хвана за врата.

— Стой тук! — нареди му той и погледна към Ейб. — Мислиш ли, че са изфирясали?

— Камионетката на Куч е пред гаража.

— Сигурно са разбрали, че момичето се е измъкнало. В мазето имат три трупа. Затворили са онази жена и бебето, плюс един звяр. Как ще прикрият всичко това?

— Бих казал, че не могат — отвърна Ейб.

— Дано ченгетата да разбират от работата си.

— Казаха ни да не се намесваме. Значи няма да се намесваме.

Близо до тъмната веранда на входа Пърсел посочи в двете посоки. Двамата униформени полицаи се пръснаха. Заеха позиции отляво и отдясно, а Пърсел и Луси изкачиха стълбите. Луси извади пистолет и опря гръб в стената. Пърсел пристъпи пред входната врата.

— Нищо не виждам — оплака се Гормън, хленчейки.

— Млъкни — измърмори Ейб.

Взря се в далечната врата. Видя как Пърсел вдигна ръка да почука. Не чу почукването. Пърсел свали ръка до тялото.

Ейб осъзна, че е притаил дъх.

В следващия миг видя синьо сияние, което очерта силуета на Пърсел. И още някой, който стоеше на вратата. Ейб чу биенето на сърцето си. Минаваха секунди.

Пърсел сигурно говори с онзи на вратата, мислеше той. Кой ли беше? Маги Куч, която вероятно отрича…

Мъжки глас, приглушен от разстоянието, извика „Не!“ и Пърсел внезапно се наведе. В ушите на Ейб гръмна изстрел. Пърсел се сви на две и залитна назад. Започна да се търкаля по стълбите. В същия момент, някъде отстрани, взрив завъртя като пумпал полицая с пушката. Другото ченге се обърна и се прицели в камионетката. Преди да успее да стреля, един куршум прониза главата му.

Луси замръзна до стената като разпъната на кръст.

Ейб се втурна между паркираните коли. Измъкна бързо револвера от дънките си и леко приведен изтича по алеята.

— Залегни! — извика той на Луси.

Входната врата се хлопна, разсичайки снопа синя светлина.

Луси се наведе. Миг по-късно се чу глух монотонен гърмеж на пушка. Тя падна на едно коляно и насочи пистолета си към камионетката. Изстреля четири бързи изстрела. Един мъж извика. Излезе, олюлявайки се иззад прикритието на камионетката, падна на колене и се прицели с пушката в Луси. Сгърчи се и се сгромоляса под канонадата от куршуми, с които Луси, Джек и Ейб нарешетиха тялото му.

Ейб се изправи. Не чуваше нищо. Ушите му бучаха.

Проснатият на земята не се помръдваше.

Луси продължаваше да стои на едно коляно. През шума в ушите си Ейб долови търкалянето на гилзи по дървения под на верандата. Разбра, че Луси пълни оръжието.

Заедно с Джек избързаха напред. Той се наведе над Пърсел. Мъжът лежеше по гръб, държеше се с ръце за корема и се гърчеше от болка.

— Успокой се — каза му Ейб, — ще докараме помощ.

Зад себе си чу бързи стъпки. Изправи се, и в този момент мигновена светлина освети изкривеното лице и кървавата риза на полицейския началник.

— Какво правиш, за бога, Харди!

Гормън отстъпи встрани и направи още една снимка на Пърсел. След това изтича към полицая, който бе покосен отляво на стълбите.