С парче хартия Тайлър изчисти кръвта от тоалетната, хвърли я и пусна водата.

— Как е? — попита и дръпна леко завесата, колкото да погледне вътре.

Нора поклати глава. Бе прехапала долната си устна. Хълцаше и внимателно плъзгаше сапуна по гърба на Джанис.

Джанис стоеше под душа, с ръце, опрени на стената, чело — върху плочките. Кръвта и мръсотията бяха измити. Личаха следите от банските — една бледа линия на гърба светъл триъгълник на дупето. С тях момичето изглеждат по-реално, по-уязвимо отпреди — девойка, която се пече слънце, обича да ходи на плаж и случайно попада в центъра истински кошмар.

Раните и драскотините ще изчезнат с времето. Тайлър надяваше, че следите от ухапванията и резките от животинските нокти няма да оставят трайни белези. Би било много жалко за толкова красиво момиче. За щастие изглеждаха повърхностни. Сякаш звярът се е борил с нея, опитал се е да я задържи, а не да я убие.

Нора се наведе и насапуниса краката на Джанис.

— Имам комплект за първа помощ — каза Тайлър. — Ейб мисли, че трябва да я закараме в болница, когато се върне.

Нора вдигна въпросително очи.

— А той къде отиде?

— В къщата. В къщата на Куч.

Джанис обърна рязко глава и погледна през рамо към Тайлър.

— Джек и Харди тръгнаха с него. Искат да изчакат полицията там.

— По дяволите! — изруга Нора.

Джанис се намръщи. Очите й светеха с тревога.

— Полицията ли? Ще влязат ли вътре?

— Предполагам.

Момичето се отблъсна от стената. Примижа срещу струята и се обърна. Нора изпусна сапуна и се изправи.

— Какво…?

— И аз отивам.

Наведе се и избърса задната част на краката си, за да махне сапунената вода.

— Мисля, че трябва да останеш с нас — каза й Нора. — Състоянието ти не позволява…

— Трябва да отида.

Тайлър я хвана за мократа ръка. Помогна й да излезе от ваната.

— Добре съм.

Момичето се държеше на крака. Тайлър я пусна. Взе една хавлиена кърпа и я подаде. Джанис започна настървено да си бърше косата.

— Полицията ще се погрижи — каза Нора. — Трябва да легнеш и да чакаш.

Тя разтърси глава.

— Става въпрос за родителите ми. Аз, точно аз трябва да съм там.

Нора спря водата.

— Нямаш дрехи.

Джанис избърса лицето си. Присви се от болка. Лицето й се опъна, докато попиваше водата от разраненото си рамо.

— Имам дрехи. В стаята си.

— Нямаш кола — каза Нора и излезе от ваната. — Ченгетата задържаха колата на родителите ти.

— Аз ще я закарам — обади се Тайлър.

— По дяволите! — каза Нора.

— Вие се изсушете. Ще донеса дрехи на Джанис. Излезе от банята. Грабна чантата си от леглото на Ейб и се втурна към вратата. Студеният вятър я освежи, докато тичаше през площадката.

Този път, мислеше тя, няма да чакам, няма да се притеснявам и да мисля дали Ейб е добре. След десет минути ще бъда с него. Ако вече е влязъл в къщата, също ще вляза. Ще стоя плътно до него.

Пъхна ключа в бравата, завъртя го, отвори вратата и плъзна ръка по стената, търсейки копчето на осветлението. Лампата между двете легла светна.

Нейното продължаваше да стои неоправено след следобеда с Ейб. Покривката му лежеше на пода, където я бяха изритали. Чаршафите бяха разбъркани. На другото легло лежеше отвореният й куфар. Наведе се над него и издърпа сгънат чифт дънки, жълтата блуза, в която бе облечена а време на обиколката на „Къщата на Звяра“, чифт чисти розови бикини и мокасините си. Сутиен? Презрамките му ще убиват Джанис.

Поколеба се дали да не се преоблече. Отказа се — нямаха време. Стисна дрехите пред гърдите си и изтича от стаята. Вратата се хлопна. Скочи от площадката.

Освен мерцедеса на Харди и нейното омни, паркингът беше празен. Наоколо нямаше никого. Прозорците на другите бунгала не светеха.

Тайлър се спря до своята кола и отвори предната врата. Пресегна се вътре да отключи отзад и изпусна една от обувките. Отвори задната врата, хвърли дрехите на седалката, метна до тях и обувката.

След това хукна към бунгалото на Ейб. Натисна дръжката. Беше заключено.

Потропа.

Нора отвори. Косата й изглеждаше тъмна и прилепнала, сякаш не й бе стигнало време да я изсуши докрай, но бе облечена, с изключение на блузата.

— Разбрах, че ще донесеш на Джанис някакви…

— В колата са. Може да се облече по пътя. Да вървим!

Нора държеше блузата пред гърдите си. Наведе се през вратата и се огледа.

— Няма никой. Хайде!

Нора се обърна и извика в стаята:

— Хайде!

Джанис не попита нищо. Нора отстъпи и я пусна да мине.

— Онази ли е колата? — кимна към омнито.

Пипна раните си отстрани. Не направи никакъв опит да прикрие голотата си, сякаш не я осъзнаваше.

— Оставих ти дрехи на задната седалка.

Джанис кимна и тръгна към омнито. Вървеше сковано. Потреперваше от болка, докато слизаше по стълбите. Леко накуцваше, но стигна до колата. Нора избърза пред нея и отвори задната врата.

Тайлър се метна на шофьорското място. Колата се разклати, когато Нора седна отпред. Тайлър завъртя ключа на стартера.

— Хайде да се успокоим — каза Нора. — Возим ранено момиче.

— Побързай! — извика Джанис от задната седалка.

Тайлър премести лоста на задна скорост и натисна педала на газта.

27