От една пресечка по-нагоре синьо-бяла полицейска патрулна кола излезе от сервиза. Сигурно Люси е на волана, помисли си той, с Бикс във влекача, който караше зад нея. Когато се приближи, тя се усмихна на Ейб и вдигна ръка. Той отвърна на поздрава й. Бикс отмина с пръст в уста. Патрулната кола и влекачът тръгнаха бавно по пътя, изчакаха светофара в центъра на града. Минаха покрай будката за билети на „Къщата на Звяра“ и скоро изчезнаха. Пътят свиваше към гористите хълмове.

Ейб извърна очи към тротоара. На пресечката по-долу жена буташе детска количка и хлътна в някакъв вход. Когато се скриха, Ейб вече виждаше магазина за спортни стоки. От Тайлър и Нора нямаше следа.

До него спря мустангът. На предната седалка бяха натрупани хавлиени кърпи, а най-отгоре лежаха сините му плувки. Вдигна купа и седна.

— Забавих се — каза Джек, — защото ме спря едно ченге.

— За изчезналото семейство?

— Аха, вече знаеш. Сега ще ти кажа нещо, което не ти е известно — нагласи страничното огледало и тръгна по празното платно. — Не липсват само те. Точно говорех с ченгето, когато дойде Харди и каза, че приятелят му, онзи герой Блейк, не се е появявал цяла сутрин. Харди не го бил виждал от снощи.

— Интригата се заплита — отбеляза Ейб.

— Да-аа. Ченгето беше толкова заинтригувано от това ново развитие на нещата, че загуби интерес към мене, иначе щях още да съм там.

— Така или иначе, дамите още не са свършили с пазаруването.

Джек паркира пред магазина за спортни стоки.

— Сигурно дълго ще почакаме — каза той. — Ако две жени трябва да решат какви бански костюми да си купят, ще им трябва цял ден. Какво разбра за Дженсън?

19

— Свий тук — каза Нора.

На задната седалка Тайлър продължаваше да гледа надолу, когато Джек сви по „Плажна алея“. Не искаше да наблюдава пътя, по който бе минала вчера. Но той присъстваше в съзнанието й: тухлената къща без прозорци през полето отляво, гората вдясно, редицата с пощенски кутии, кутията на Дан. Видя себе си и Нора — как вървят по изровената сенчеста улица „Сийсайд“, странния мъж, който ги наблюдава през мрежата. Спомни си изоставения и запуснат вид на къщата на Дан. Пред очите й бе празната веранда. Спомни си силното желание, с което искаше по-скоро да се махне оттам. Без да знае, по някакъв начин, бе сигурна, че търсенето на Дан ще завърши зле. Мъртъв повече от година. Господи, не можеше да повярва. „В «Къщата на Звяра» ли живее? Не, не точно.“ Онзи луд старец, Капитан Франк, е знаел през цялото време. Беше се подиграл с нея. Дори снощи не каза нищо. Може би не му е стигнала смелостта да разкрие истината. Може би е искал, но не е могъл да намери сили да стане вестоносец на такава новина. Вероятно се чувства отговорен и си мисли, че онова същество, донесено на баща му, Бобо, го е извършило.

Тайлър предпочиташе да й бе казал. Нищо нямаше да е в състояние да я замъкне на онова кошмарно място, ако знаеше. Тялото на Дан — не, не тялото му, това беше восъчен манекен…

Беше припаднала. Господи, бе припаднала! Там, пред всички! Споменът я накара да се изчерви, както всеки път щом се сетеше — дори в магазина, докато си избираше бански костюм.

Припадна и повърна.

Тя се засрами, че позволи на унижението да застане на пътя на скръбта, която би трябвало да изпитва от смъртта на Дан. Трябваше да го оплаква, а не да се черви.

Но дълбоко в себе си, там където трябваше да изпитва силна болка, усещаше само кухо и лъжливо чувство, което беше далече от страданието.

Колата спря.

— Който ще слиза, да слиза — нареди Нора.

— Вървете без мен — каза Ейб. — Аз ще се преоблека тук.

Тайлър излезе след Нора.

— Няма да сме сами на плажа — каза Нора.

Наблизо бяха паркирани други две коли и микробус, но Тайлър не видя наоколо никого. Навярно бяха слезли на плажа.

— Аз ще изчакам Ейб — каза тя.

— За никъде не бързаме — отвърна й Нора. — Можем всички да го…

Джек я потупа по дупето и я подкани:

— Хайде да вървим.

Двамата тръгнаха по пътеката, хванати за ръка. Нора кимаше, а той й говореше.

Тайлър застана пред мустанга. Облегна се на предния капак. Загледа се в кафявите бурени и прашната пътека, осъзнавайки че Ейб е зад нея и вероятно я наблюдава през стъклото, докато си обува плувките. Почуди се защо не си ги е сложил още в мотела. Чу тихото щракване на катарамата на колана му. Колата тръгна леко към нея, вероятно в отговор на движенията на Ейб, който се надигаше и мърдаше на седалката, сваляйки си панталоните. Тази мисъл предизвика бърза тръпка на вълнение, която я накара да се почувства още по-гузна.

Не изневерявам на Дан, помисли си тя. Беше решено, преди да разбера. Нищо не мога да направя срещу чувствата си. Наистина не мога. Съжалявам.