Читаем Кървав лабиринт полностью

— Прочетете постингите му, вижте сам какъв е тонът им. Не звучат като написани от наемен убиец, нали?

— Не — съгласи се Тони, мислейки си колко му се иска да поработи над постингите на Юсеф, без неговият брат да наднича над рамото му. — Защитавате много добре позициите си. А променяло ли се е нещо наскоро? Забелязали ли сте някаква промяна у самия Юсеф? Имаше ли нещо необичайно около него напоследък? Нови приятели? Да е променял обичайната си дневна програма? Някое момиче?

Санджар се смръщи в усилието си да се съсредоточи.

— През последните месеци настроението му беше някак променливо — започна той бавно. — Беше изгубил апетит, не спеше добре. Ту изпадаше в еуфория, като че ли беше забил ново гадже, ту го обземаше потиснатост — като че ли го е зарязала. После пак се оперваше. Но не съм го виждал с никаква жена. Често излизахме заедно по клубовете или просто на вечеря с приятели, но не съм забелязал да обръща по-специално внимание на някое от момичетата. Напоследък изобщо не съм го виждал с момиче. Освен това работеше много усилено, опитваше се да сключи някои нови договори. Имаше куп делови срещи и такива неща. Така че всъщност е нямал и време за момичета, нали?

— И не ви е казвал нищо?

Санджар поклати глава.

— Не. Съвсем нищо — той погледна часовника си. — Вижте, трябва да тръгвам. Обещах на баща ни да се върна — той стана и протегна ръка на Тони. — Благодарен съм ви, задето ме изслушахте. Но не ми се вярва някой някога да успее да разбере цялата тази история.

Тони започна да рови из джобовете си и най-сетне измъкна визитна картичка.

— Ето, тук са телефонът и адресът ми. Обадете ми се, ако искате да поговорим отново.

Санджар прибра картичката и за първи път по лицето му се изписа някакво далечно подобие на усмивка.

— Не искам да ви засегна, но не ми се вярва да ми потрябва психоаналитик.

— Аз не съм психоаналитик — не и в този смисъл, който вие придавате на думата. Не очаквам от хората да лежат на кушетка в кабинета ми и да ми разказват за ужасното си детство. Такива неща лесно ме отегчават. Това, което върша, е да намирам практически приложения на психологията. Често самият аз не знам какви са тези приложения, докато не се озова в конкретната ситуация. Обичам да възстановявам разрушеното, Санджар.

По-младият мъж се усмихна и посегна към химикалката и бележника до компютъра. Надраска нещо в бележника и го остави на мястото му.

— Това е мобилният ми телефон. Обадете се, ако искате да поговорим. Няма нужда да ме изпращате.

Тони го проследи с поглед. Беше крайно объркан. Както каза и самият Санджар, това бяха хора с еднакви гени и еднакво възпитание. Ако Юсеф Азиз е приличал дори донякъде на брат си, Тони изобщо не можеше да си обясни как е стигнал дотам, че да взриви трийсет и пет души. Отчаяно му се искаше да изчете всички постинги на Юсеф в онзи блог, но първо трябваше да се върне в болницата, преди оттам да са се обадили на полицията. Карол наистина щеше да побеснее.