Читаем Кървав лабиринт полностью

— С какво е бил облечен ли? Да му се не види, нямам представа — Санджар поклати глава и смръщи замислено лице. — Не, чакайте. На масата беше с черен панталон и риза, обикновена бяла риза. А после, когато тръгваше, видях, че облича отгоре работния гащеризон на Имран. Каза, че постоянно имал някакви проблеми с амбреажа и не искал да изцапа ризата си, ако се наложело да излезе от колата, за да го поправя. Брат ми винаги много държи да прави добро впечатление.

— Разбирате ли, нещата стоят така — започна меко Пола. — Вие очевидно знаете какво се случи днес следобед, заради Радж.

Санджар кимна бавно. По лицето му пролича някаква промяна — той застана нащрек. Не беше глупав.

— Искате да ми кажете, че Юсеф е мъртъв — каза той. — Искате да кажете, че е бил на мача — и че е мъртъв?

Изражението му беше умолително — той искаше от тях да оспорят думите му. Не искаше да повярва на собственото си предположение за това, което искаха да му съобщят.

— Не е точно така — каза Пола.

Кевин, съзнавайки, че времето им изтича, се намеси:

— Човек, облечен в работен гащеризон с емблемата на „А1 Електрикълс“, който е карал микробуса на братовчед ви, е внесъл и задействал бомбата на „Виктория Парк“. Да, считаме, че Юсеф е мъртъв, но не защото е бил застигнат случайно от взрива. Считаме, че брат ви е атентаторът — самоубиец.

Санджар се дръпна така рязко назад, че се подхлъзна със стола си и не падна само защото се опря на кухненските шкафове зад гърба си.

— Не! — изкрещя той и се изправи, залитайки. — Никакви такива шибани истории!

— По всичко личи, че е така — поде Пола. — Съжалявам.

— Съжалявате? — Санджар я гледаше като обезумял. — Съжалявате, а? Не на мен тия глупости, че съжалявате. — Той размаха ръце към тях. — Всичко сте объркали. Брат ми не е някакъв шибан терорист. Той е… той… той просто не е такъв — Санджар удари с юмрук по стената. — Цялата работа е толкова шибана. Напълно, шибано оплескана. Той ще влезе ей сега през тази врата и ще ви се изсмее. Не е вярно. Просто не може да е вярно.

Пола постави ръка над лакътя му, но той се отдръпна рязко, като че ли се боеше, че ще го зарази.

— Трябва да се опитате да дойдете на себе си — поде тя. — Ние сме добрите ченгета. Много скоро тук ще пристигнат хора от отдела за борба с тероризма, и имайте предвид, че те ще опустошат и дома, и живота ви. Знам, че това, което ви казахме, ви нанесе ужасен удар, но трябва да бъдете силен, заради Радж и заради родителите си. А сега предлагам да седнете с мен, за да съставим един списък на всички лица, с които Юсеф е бил близък и с които се е срещал. А колегата ми ще се качи горе, за да претърси стаята на Юсеф. Коя е тя?

Санджар примигна силно, като че ли се опитваше да се ориентира в един свят, в който внезапно всичко бе застанало с главата надолу.

— Право нагоре, вратата срещу стълбите. Там спят двамата с Радж. Леглото на Юсеф е отляво — той намери опипом стола зад себе си и се отпусна на него, докато Кевин излизаше от кухнята. — Не мога да повярвам — измънка той. — Трябва да има някаква грешка — той погледна към Пола. Тъмните му очи бяха зачервени. — Може да има грешка, нали?

— Никога не бива да се изключва такава възможност. Знаете ли, ако позволите да взема ДНК-проба от вас, това ще ускори проверката — тя извади комплект тупфери за вземане на проби от чантата си и скъса опаковката. — Отворете широко уста — преди той да успее да реагира, тя вече беше взела проба от вътрешността на устата му и беше затворила и запечатала тубичката, в която постави тупфера. После отвори бележника и го потупа по ръката. — Хайде, Санджар. Помогнете ни с тази работа. Казвайте имената на всеки от кръга на познатите на Юсеф, за когото се сетите.

Санджар бръкна в джоба си и извади пакет цигари. Пола инстинктивно беше убедена, че майка му не позволява да се пуши в къщата. Самият факт, че той изобщо посяга да запали, бе доказателство, че е извънредно разстроен. Но ако той запалеше, тя щеше да последва примера му, без да се замисли.

— Добре — въздъхна Санджар. — Ами онези, другите, за които казахте, че ще дойдат?

— От отдела за борба с тероризма ли?

— Да. Какво ще направят, ще арестуват мен и семейството ми ли?

— Няма да ви лъжа — отвърна Пола. — И до това може да се стигне. Най-сигурният начин да избегнете такова нещо е да бъдете пределно откровени. През ум да не ви минава да премълчавате нещо, само защото сте решили, че не е необходимо те да го знаят. Защото те ще открият всичко, можете да ми вярвате. А установят ли, че не сте казали цялата истина, после ще стане много тежко за вас. Е, казвайте сега имената.