Читаем Кобрата полностью

Турците щяха да повторят поръчката си и да откажат да плащат пак. Само че турците имаха клиенти, които също бяха направили поръчки при тях и си искаха стоката. Уменията на Хоогстратен при освобождаване на контейнери и друг вид карго бяха безценни и съответно много скъпо платени. Макар да бе само едно звено във веригата на процедурата, в която между колумбийската джунгла и вечерното парти в нечий холандски дом можеше да има до двайсет слоя най-различни участници, като всички очакваха своя дял, Хоогстратен беше ключовото звено в тази верига.

Грешката се получи поради личен проблем на главен инспектор Ван дер Мерве. Той беше прекарал целия си трудов живот в Кралската холандска митница. Беше постъпил в отдела за криминално разследване само три години след започване на работа и през годините бе заловил истинска планина от контрабанда. Но и годините бяха оставили своя отпечатък. Простатата му беше уголемена, а пиеше твърде много кафе, което поставяше на изпитания и без това слабия му пикочен мехур. Това на свой ред бе повод за скрити усмивки у колегите му, но той като потърпевш не виждаше нищо смешно. Така че по средата на шестия разпит на Петер Хоогстратен просто му се наложи да излезе.

Това не би трябвало да се превръща в проблем. Ван дер Мерве кимна на колегата до себе си в знак, че няма да е зле всички да си починат малко, колегата каза „Разпитът се прекъсва в…“ и изключи цифровото записващо устройство. Хоогстратен настоя за цигара, а това означаваше, че се налага да отиде до зоната за пушене.

Политическата коректност го забраняваше, но гражданските права го разрешаваха. Ван дер Мерве бленуваше за пенсионирането и усамотяването си в извънградската си вила край Грьонинген. Там, в любимите си градини — зеленчукова и овощна, до края на живота си щеше да прави каквото, по дяволите, си иска. И тримата станаха.

Ван дер Мерве се извърна и забърса с гърба на сакото си дебелата папка, която бе лежала пред него на масата. Тя се завъртя на 90° и от нея се подаде един лист. На листа имаше колона числа. Секунда по-късно листът бе обратно в папката, но тази секунда бе достатъчна Хоогстратен да види каквото не трябваше. Той веднага позна числата — това беше извлечение от банковата му сметка на островите Търкс и Кайкос[19].

Лицето му не издаде нищо, но в главата му светна лампичка. Тези свине разполагаха с конфиденциална информация от банката. Освен него имаше само два други източника, които можеха да знаят тези числа и коя е банката — част от името й се бе показала за съвсем малко. Единият източник беше самата банка, другият бе Картелът, който правеше преводите. Съмнително бе да е банката, освен ако американското УБН не беше разбило компютрите, които защитаваха сметките.

Последното не бе невъзможно. На този свят вече имаше малко недосегаеми тайни и фактите бяха доказали, че дори защитните стени на АНС и Пентагона не са непробиваеми. Така или иначе Картелът трябваше да бъде уведомен за съществуването на изтичане на информация, при това на критично важна информация. Ван дер Мерве нямаше никаква представа как да се свърже с колумбийския Картел, за чието съществуване бе прочел в дълга статия за кокаина в „Де Телеграф“. Но турците щяха да знаят.

Два дни по-късно съдбата за втори път изигра лоша шега на холандската митница по време на слушане на искане за пускане под гаранция. Съдията се оказа фанатик на тема граждански права, който на всичко отгоре вътре в себе си одобряваше легализирането на кокаина, понеже го използваше. Така че разреши пускане под гаранция, Хоогстратен излезе на бял свят и първата му работа бе да се обади по телефона.

В Мадрид главен инспектор Пако Ортега най-сетне нанесе своя удар с пълната благословия на Кал Декстър. Перачът на пари Хулио Лyc вече не му беше нужен. Проверка на резервациите на летището в Богота показа, че той отново е взел полета до Мадрид.

Ортега го изчака да излезе от банката и двамата яки служители да му предадат двата обичайни тежки куфара „Самсонайт“ с твърд корпус. В следващия момент улицата се задръсти от въоръжени полицаи на Гуардия Сивил, ръководени от цивилни служители на УДИКО.

В уличката зад банката екип, насочван по радиото от наблюдател на УДИКО на позиция върху покрив на 500 метра от центъра на събитията, задържа служителите на банката с куфарите, плюс двама души, за които по-късно бе доказано, че са наети биячи, работещи за галисийските банди. В самите куфари бе двуседмичният баланс на сметките между целия подземен свят в Испания и колумбийския Картел.

Общата сума бе над 10 милиона евро в банкноти по 500, опаковани на „тухли“. В еврозоната такава банкнота рядко може да се види, понеже стойността зад нея е толкова голяма, че я прави практически неизползваема в брой. Има някакъв смисъл при големи разплащания в наличност и има само един вид бизнес, който постоянно се нуждае от нея.