Читаем Хронолитите полностью

Така нареченият бункер бе всъщност окоп, покрит с дъски и бетонна плоча, където Сю бе разположила апаратурата за наблюдение на тау-промените. В окопа имаше отоплителна инсталация като предпазна мярка срещу студената вълна и в най-лошия сценарий бункерът можеше да се окаже убежище срещу атаките на въоръжени формирования.

Оставено на открито, ядрото беше уязвимо, но войниците се бяха зарекли да го пазят дотогава, докато е възможно да задържат периметъра. Добрата новина бе, че поне засега куинистите нямаха числено превъзходство.

— Ако имаме късмет, Скоти, всичко ще мине според плановете.

— Как е Сю?

— Не съм я виждал от изгрев слънце, но как би могла да бъде? Изопната като струна. Няма да се учудя, ако спука някоя артерия. — Той ме погледна със странно изражение. — Я ми кажи нещо. Колко добре я познаваш?

— Ами, знаем се, откакто бях студент.

— Добре де, но колко добре? Работя за нея от доста време, но не мога да кажа, че я познавам. Непрестанно говори за работата си, всъщност говори само за нея, поне докато сме заедно. Била ли е някога самотна, уплашена, ядосана?

Странен разговор под звуците на безпорядъчната стрелба отвъд блокадата на пътя.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знаем нищо за нея, но ето ни тук, правим, каквото ни казва. И това ми се струва малко странно, като се замисля.

На мен също ми се струваше странно, поне за момента. Какво търсех тук, освен че си рискувах живота? Изведнъж си представих какво би казала Сю. Чакаш да дойде твоя миг, ето какво щеше да каже. Чакаш турбуленцията.

Спомних си признанията на Хич в Минеаполис, че е убивал хора.

— Колко добре се познаваме всички ние?

— Хладно е тази сутрин — въздъхна Хич. — Въпреки слънцето. Не си ли забелязал?

Няколко дена по-рано Адам Милс се появил на вратата на майка си в компанията на още петима главорези, въоръжени до зъби.

Адам, разбира се, е психар. В клиничния смисъл на думата. Всички признаци бяха налице. Антисоциален, склонен към агресивни постъпки, роден водач. Душевният му свят бе задръстен от посредствени идеологически възгледи и натрапчиви фантазии, всички съсредоточени върху Куин или върху това, което Куин би могъл да стане. Никога не бе имал нормални взаимоотношения с роднини и приятели. По всичко изглеждаше, че е напълно лишен от съвест.

Когато изпадаше в мрачни настроения, Ашли нерядко се самообвиняваше за това, в което се бе превърнал Адам, но синът й бе продукт на собствените си илюзии, а не жертва на средата. Генетичен анализ и кръвни проби вероятно щяха да потвърдят, че проблемите му са започнали от най-ранно детство. Навярно е можело да бъде излекуван, до известна степен и при подходящи условия. Но Ашли никога не бе разполагала с необходимите средства за адекватно лечение.

Не мога да си представя — а и не искам — какво е преживяла Ашли в онези няколко часа с Адам. В края на злощастната им среща тя бе разкрила мястото на появата в Уайоминг и факта, че аз ще бъда там, заедно с Хич Палей и Сю Чопра, както и ключовия детайл, че възнамеряваме да унищожим хронолит.

Никой не може да я вини за това.

Резултатът бе, че Адам разполагаше с достоверна информация за поредния куинистки монолит и за нашите опити да го разрушим четирийсет и осем часа преди новината да стигне до медиите.

Адам незабавно потеглил на запад, но оставил двама приятели при Ашли, за да й попречат да се обади за помощ. Би могъл да я убие, но предпочел да я запази, вероятно като заложник, в случай че нещата се объркат.

Колкото и да изглеждаше зле, най-лошото тепърва предстоеше.

Най-лошото бе, че малко след потеглянето на Адам в апартамента дошла Катлин, която все още не знаела за случката с Джанис и очаквала да прекара един ленив следобед с Ашли, а може би дори да идат на кино вечерта.

След Ерусалим и Портильо статистическите измервания за остатъчна радиация бяха претърпели значителни подобрения. Хората на Сю бяха в състояние да изчислят с далеч по-голяма точност момента на пристигане на хронолита. Но не ни беше нужно отброяването на минутите, защото можехме да го подушим във въздуха.

От известно време стрелбата се бе усилила и зачестила. Досега военните и щатската полиция съумяваха да удържат куинистите, а и антикуинистките настроения в Уайоминг бяха доста засилени след щурма на резиденцията на губернатора, и то не само сред служителите и полицаите. Един от войниците бе ранен от куинист, опитал се да преодолее оградата с колата си, и четирима въоръжени куинисти от неизвестна фракция бяха застреляни при опит да атакуват северния контролен пост рано следобед. След тези два инцидента нещата се уталожиха до размяна на ругатни и заплахи, но тълпата постоянно нарастваше.