Мисълта за връзка между Тейленд Чарли и Елиза Вандерстийл направо ме смазва, макар и двамата да са свързани с мен. Това би означавало, че зад всичко стои Кари Гретхен. Зад всичко, а аз съм прекалено уморена, за да размишлявам върху това, да разбулвам загадки. Вместо това предлагам на Марино да разчитаме на научните факти. След като не откриваме друго обяснение, най-добре да поискаме информация от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания.

— Агенцията би трябвало да ни предостави данни за всички атмосферни явления в района. — Отключвам телефона си и поглеждам екрана, но виждам размазано. — Ще разберем дали е имало гръмотевична активност в радиус осемдесет километра оттук.

Чувствам се замаяна, умирам от глад. Изпращам съобщение на Ръсти и Харълд, че сме готови да транспортираме тялото.

Наближава полунощ, време е да си тръгнем. Направих каквото можах за момента. Издигането на тентата се оказа по-сложно от подреждането на кубче на Рубик и когато то приключи, се заловихме за работа, без да починем дори за минута. Нещата се проточиха ужасно. Изоставаме от графика, горещо ни е, аз лично се чувствам и дехидратирана, настроението ми бързо се влошава, имам и главоболие, което също се засилва.

Извръщам се рязко, когато чувам познати гласове и разтварянето на самозалепващата лента на входа на шатрата, но съм толкова замаяна, че едва не губя равновесие.

— … току-що приключиха… — казва инспектор Барклей и пристъпя вътре.

Не виждам Бентън, но го чувам да споменава, че е блокирал няколко полицейски коли, и обещава да махне своята само след няколко минути. Казва го е такъв нетърпящ възражение тон, че ме изпълва страх.

32.

— Както ви казах, подгответе се за неприятната миризма. Вътре вони ужасно… — заявява Барклей с театрален шепот.

Държи се досадно официално, докато отмята покривалото на тентата, за да може да влезе съпругът ми, важна клечка от ФБР. Барклей само дето не му козирува, след което го въвежда на ослепително осветената, душна и зловонна сцена, на която едва се държа на краката си.

— Ако имате нужда от нещо, каквото и да е то, знаете къде да ме намерите.

— Аз ще поема оттук. — На Бентън явно му е писнало от Барклей.

— За малко да постъпя във ФБР, знаете ли? Нямам проблем да работя с федералните — казва той, сякаш всички останали имат. — Нали разполагате с телефона ми, в случай че възникнат нови въпроси?

— Това е засега. — Любезният тон на Бентън започва да се втвърдява като епоксидна смола, докато обяснява на усърдния детектив, че е свободен и че няма да липсва на никого.

Докато ги слушам, установявам, че изпитвам затруднение да приклекна в тревата и да се концентрирам. Събирам куфарчето с криминологично оборудване, но усещам, че главата ми се върти, сякаш съм леко пияна. Чудя се какви ли въпроси е задал Бентън на Барклей. Какво са обсъждали, докато досадният следовател го е съпровождал насам? Затръшвам капака на куфарчето, което прилича повече на голяма черна кутия за инструменти.

— Обзалагам се, че не познавате много федерални агенти, започнали кариерата си като полицейски следователи. Защото мисля, че това може да донесе голяма полза…

— Трябва да тръгвате — прекъсва го Бентън.

Барклей пуска рязко тежкото платно на входа. Сърцето ми прескача. Чувствам се необичайно напрегната и уязвима.

Продължавай да дишаш. Продължавай да се движиш.

Забелязвам, че след като се разделихме с Бентън, той е свалил сакото и вратовръзката си. Ръкавите на бялата му риза са навити до лактите и нищо не скрива пистолета на кръста му.

Не се е отбил, за да ми каже, че у дома ни чака бутилка великолепно френско шабли. Дошъл е тук официално, по работа на Бюрото. Пулсът ми се ускорява, сещам се за Луси. Завива ми се свят, докато питам дали е добре.

— Добре е. — Бентън стои до куфарите с оборудване и ме наблюдава.

Започвам да се изнервям. В душата ми се нагнетява враждебност, започва да пуши и хвърля искри като разгневен дракон, макар да се преструвам, че всичко е наред.

— Трябва да поговорим, Кей.

Питам се откъде, по дяволите, знае, че Луси е добре, освен ако не е разговарял току-що с нея. Ако е така, защо? Не замазвай положението. Не захаросвай горчивия хап. Кажи ми това, което трябва да чуя. Кажи ми проклетата истина поне веднъж!

— Още ли работи в камиона? — питам аз, макар да зная отговора.

— Не. — Бентън продължава да се взира в мен. Разбира се, че Луси няма да е там.

Изминаха часове, откакто разговаряхме в прохладния фургон, а тук миризмата е толкова натрапчива и противна. Чувствам се като в мъгла от отвратителна воня на гнилоч, която усещам дори в гърлото си, докато драконът преглъща с усилия и устата му се изпълва със слюнка.

Гледай да не повърнеш, за бога!