Читаем Хаос полностью

— Първият полицай на местопрестъплението е проверил жизнените й показатели и е установил, че вече е вкочанена — отговаря Марино и връзката изведнъж става чудесна.

— Провери ли лично, или предаваш чужди думи? — питам го аз, защото усещам, че нещо не е наред.

— Това ми предадоха.

— Някакви опити за реанимация?

— Очевидно е била мъртва. — Думите на Марино прозвучават силно и ясно като камбана.

— Така са ти казали?

— Да.

— И какво му е било очевидното?

— Била е вкочанена. Ченгетата не са я докоснали.

— Как тогава са разбрали, че е вкочанена?

— Нямам представа, но очевидно е била. — Марино отново ми напомня, че не е бил на местопрестъплението.

— Доколкото знаем, първият полицай, пристигнал на мястото, е единственият, който я е докосвал? — питам аз.

— Това ми предадоха.

— А температурата на тялото? Топла? Студена?

— Предполага се, че е била топла. Но какво друго можеш да очакваш, след като навън е над трийсет градуса? Тялото й може да лежи там цял ден и пак да не изстине.

— Ще проверя, когато пристигна на местопрестъплението. Но този ригор ми се струва нелогичен — казвам на Марино. — Освен ако тялото не е престояло навън по-дълго, отколкото предполагаме първоначално. Това също би било странно. Въпреки топлото време навън има доста хора, особено край водата. Мисля, че би трябвало да са я открили по-рано.

За да има очевиден ригор мортис, жертвата би трябвало да е мъртва поне от няколко часа, в зависимост от състоянието на мускулите и хода на процеса на послесмъртно вкочаняване. Високите температури би трябвало да ускорят разлагането, което означава, че вкочаняването ще настъпи по-рано. В същото време обаче вероятността Марино да е получил достоверна информация, е много малка. Това също не е изненадващо. Обикновено първи на местопрестъплението се отзовават патрулни полицаи, а те невинаги знаят за какво става въпрос.

— … чакаше с близначките… които са открили тялото… — казва Марино и отново не чувам останалото.

— Добре. Явно отново си попаднал в дупка. — Започвам да се изнервям, но поне ми се струва, че е обезопасил местопрестъплението.

Не мога да разбера обаче какво означават думите му, че от Интерпол са се опитвали да се свържат с него.

— Явно някой се е криел сред дърветата и е чакал — казва той, след което връзката отново се оправя. — Така предполагам. Никой не е видял или чул нищо.

— Не и ако е било по обяд — изтъквам аз, докато продължавам да се оглеждам, за да съм сигурна, че никой няма да ме чуе. — Ами ако е била мъртва от часове, както предполага този евентуален ригор? Все някой трябва да е видял или чул нещо, защото се е случило посред бял ден, вероятно в ранния следобед или малко по-късно.

— Съгласен съм. Нещо не е наред.

— Струва ми се нелогично. Ще проверя, когато пристигна на мястото — повтарям аз. — Какво друго можеш да ми кажеш?

Марино започва да описва онова, което вече знае за насилствената смърт, която може да е настъпила през изминалия един час на километър или два от мястото, на което се намирам в момента. Тялото на жената е открито на алея за джогинг край реката. Част от дрехите й са били разкъсани, предпазната й каска лежала на пет-шест метра от тялото, по което имало кръв. Изглежда, че е загинала от удар по главата. Така поне смята полицаят, озовал се първи на местопрестъплението.

— Според него било очевидно, че жертвата е оказала съпротива, движела се е, докато убиецът е удрял главата й в асфалта — добавя Марино, но ми прави впечатление наличието на предпазна каска. — Сякаш някой е чакал да мине през горичката, където да не могат да ги видят, след което я е сграбчил, а тя е оказала яростна съпротива.

— Каква каска? — питам аз. — Жертвата с колело ли е била?

— Явно са я нападнали, докато е карала колело — отговаря Марино и аз долавям възбудата в напрегнатия му глас. Побиват ме тръпки.

Мигом си спомням двете срещи по-рано през деня, едната в театъра, а другата тук, на Куинси стрийт. В съзнанието ми изскача образа на младата жена с британски акцент. Надявам се да не е тя.

— Карала е по пътеката, която минава напряко през центъра на парка — обяснява Марино. — Случило се е на място, където има полянка сред дърветата. Мисля, че убиецът е планирал действията си и я е причакал там.

— А каската е била на пет-шест метра от тялото? — Това е друга подробност, която, подобно на вкочаняването на тялото, не съответства на логиката. Чудя се какъв ли е цветът на каската.

Надявам се да не е син.

— Това е всичко — завършва Марино с тон, който подсказва, че се е случило нещо важно, че случаят е голям.