Трябва да нахраня много гости, а не съм подготвена. Ако знаех, че толкова много хора, включително Дороти, ще отседнат при нас, щях да напазарувам сериозно. Може пък да ми остане време да отида до супермаркета, преди да се подготвя за лекцията в института „Кенеди“. Може да приготвя нещо лесно като лазаня, която да стоплим, когато се приберем.

Ще отворим няколко бутилки хубаво пино ноар и ще вдигнем тост за Бригс, решавам аз, докато стоя на предната веранда с ключовете в ръка, оглеждам се и се ослушвам. Чувам лекия бриз да шумоли в клоните на старите дървета в предния двор, долавям мириса на глинеста пръст и мулч. Минава кола. Една от съседките, която ми маха с ръка.

Двамата с Бентън живеем в североизточния край на университетското градче на Харвард, точно срещу Академията за наука и изкуство, заобиколени от великолепни старинни къщи, които символизират епохата на Просвещението. Обичам това място. Обичам да се заблуждавам, че тук съм в безопасност, защото съм заобиколена от интелигентни хора. Оглеждам се още веднъж, с ръка на дръжката на бравата.

Не чувам нищо, дори кучетата не са вкъщи. Долавям обаче далечен шум, слаб, но остър вой като от циркуляр. През две къщи от нас се извършва ремонт. Минава още една кола, а в нея друга съседка. Отварям входната врата и забелязвам, че алармата не е включена. Това определено не ме радва. Пристъпвам във фоайето с тъмна ламперия и викториански гравюри и отново се ослушвам, но не чувам нищо. Хрумва ми, че Джанет, Деси и сестра ми може да са в задния двор. Всъщност идеята ми се струва добра. Може да пийна кафе с тях. А после да се опитам да поспя няколко часа.

По някое време следобед ще трябва да прегледам лекцията, която се каня да изнеса тази вечер, защото вече потвърдих пред моя контакт в института „Кенеди“, че няма да я отменя. Ще изнеса лекцията заради Бригс. Той ще бъде духом с мен, докато обяснявам на влиятелни политици и лобисти на каква опасна планета живеем и защо е толкова важно да интегрираме науката и образованието във всичко, което правим, ако искаме да разширим кръгозора си и да се предпазим от опасности.

В кухнята заварвам мръсни чаши от кафе на плота до машината за еспресо. Някой си е приготвял сандвич с чедър. Вероятно Деси, който, откакто се премести да живее тук, стана голям почитател на чедъра от Върмонт и подхожда доста придирчиво към цвета на сиренето. Така например по-пикантният вариант задължително трябва да е пурпурен и доколкото зная, държи сиренето му на закуска да е именно пурпурно.

Оставям чантата си на масата за закуска до прозореца и тръгвам към задната врата, където Деси е оставил въдицата, бейзболната си бухалка и ръкавицата, които Марино му подари за рождения ден. Въдицата има корда с тежест, привързана за макарата. Марино учи Деси да я замята по същия начин, по който учеше мен преди години. Така деветгодишното хлапе развива качества като търпение и прецизност, които ще му помогнат в живота.

Това е чудесно, като изключим наранените чувства на Бентън, за което съжалявам, но трябва да правим онова, което е най-добро за детето. Марино влияе положително на Деси и нямам нищо против да използват задния ми двор, стига да не газят розите ми. Правилото гласи, че когато кордата се оплете в дърветата, никой не бива да се катери за кукичката.

Безопасността е на първо място. Отварям дъбовата врата, която води към задния двор. Застивам на място, защото не мога да проумея това, което виждам.

45.

Луси е с памучни панталони в цвят каки, блуза с логото на Центъра по съдебна медицина, бейзболна шапка и тъмни очила. Застанала е близо до голямата магнолия, под която е разположена кръгла пейка, а Деси стои неподвижно до нея. Държи нещо, което ми прилича на айпад. Облечен е с къси панталони и блуза на „Маями Долфинс“, бос е, а на врата си носи нещо синьо.

Връщам се в тихия сумрак на коридора, тъй като осъзнавам, че това с Деси не може да е Луси. Сърцето ми подскача, сякаш едва не съм настъпила змия. Тя е в Мериленд и дори да е станало чудо и да се е върнала толкова скоро, безполовата на вид фигура с къси медноруси коси е прекалено слаба, за да бъде моята племенница. Когато проумявам кой стои пред очите ми, сърцето ми се разтуптява силно, сякаш ще изскочи от гърдите ми. Задействам едно приложение на мобилния ми телефон, което включва охранителните камери в къщата и двора.

Влизам в килера за провизиите, тъй като там, над дъската за рязане на месо, е разположен монитор с плосък екран. Увеличавам изображението от задния двор, въртя го под различни ъгли с надеждата Кари Гретхен да не разбере какво правя. Може да е чула колата ми, но не е сигурно. Може да знае, че в къщата има някого, но и това не е сигурно. Проверявам всяка зона, наблюдавана от камерите, за да се уверя, че в дома няма други хора.