Читаем Хаос полностью

— Приключихме — отговарям аз. — Още преди да започнем, подозирахме, че жертвата е загинала от токов удар и най-вероятно става въпрос за убийство. Това, което ни изненада, е, че може да има друга жертва, която да предхожда тази.

— Къде и кога е загинала?

— В Кеймбридж в началото на седмицата. Вече съм убедена, че смъртта е настъпила по аналогичен начин, което води до следващия ми въпрос. Възможно ли е да има други подобни случаи извън Съединените щати? Случаи, при които причината за смъртта се приписва на мълнии или електрически удари, особено ако жертвата е била близо до вода или на открито. Възможно е да има и жертви, които са оцелели. Не съм сигурна, че Елиза Вандерстийл щеше да загине, ако електрическият ток не бе ударил металното колие, което е носила.

— И ние разсъждаваме в същата насока — казва Пери. — Двамата с теб знаем, че в самото начало случаят може да изглежда незначителен, но когато осъзнаем мащаба на случващото се, той вече не ни се струва толкова маловажен.

— Да, ако не внимаваме.

— Точно така. А трябва много да внимаваме, защото терорът на местна почва в Масачузетс или дори целите Съединени щати може да се окаже изпитателен полигон за международна заплаха — отвръща той и аз му разказвам за Моли Хиндърс.

Описвам нараняванията, обяснявам как е била убита в Кеймбридж, близо до река Чарлз, също като Елиза Вандерстийл.

И двете са били нападнати привечер, което означава слаба видимост. И в двата случая влагата е изиграла ключова роля. Моли е стояла в мократа трева, докато е поливала с маркуч, а Елиза би трябвало да е била потна. Влагата и електричеството се привличат взаимно.

— Това е любопитно. Защо Кари Гретхен ще проявява интерес към която и да било от тези две жени? — чуди се Пери по телефона.

— Искаш ли моето мнение? Кари не би проявила интерес към тях. — Сякаш цялото ми същество се съпротивява, не желае да изричам името й.

Мисля си за онова, което Луси каза. Не положа ли усилие да разбера Кари Гретхен, никога няма да имам шанс да я спра. А аз я познавам.

— Кари би проявила интерес към Бригс — обяснявам аз. — Разбирам защо го е избрала за мишена, разбирам, че се е ръководила най-вече от лични мотиви. Двамата с Бентън сме работили с генерала в продължение на десетилетия. Знаете колко близка бях аз с него. Възможно е да ми отмъщава по този начин.

— За какво?

Отговорът, който му давам, е вариация на тема кой знае? Аз обаче много добре зная какво Кари няма ми прости никога и то не е свързано нито с Луси, нито с някого от нас. А с Темпъл Голт. Аз го убих по време на схватка, пронизах го с нож в бедрото и прекъснах феморалната му артерия. Много добре знаех какво правя, но той не ми даде избор. Кари така и не се съвзе напълно от този удар и според Бентън тя никога няма да забрави Темпъл Голт.

— Следователно в избора на тези две жертви няма никакви лични мотиви — казва Пери.

— Вероятно има, но не и за Кари Гретхен — отвръщам аз. — Колкото повече напредваме със случая, толкова по-вероятно ни се струва тя да не работи сама. Възможно е нейният съучастник, новият й Темпъл Голт, да убива жените, защото Кари е заета с по-важни мишени като Джон Бригс. Кой знае коя е следващата й цел?

— Нали знаеш какъв е проблемът със съучастниците? Невинаги следват инструкциите ти.

— Искате да кажете, че Кари може да няма нищо общо с убийствата на Вандерстийл и Хиндърс?

— Възможно е някой да е излязъл извън контрол.

— Това би я ядосало, и то много.

— А съучастниците й винаги излизат извън контрол. Позволи ми да те попитам нещо — казва Пери по телефона. — Какво в събраните улики те накара да решиш, че тези случаи са убийства? Да не би да си открила нещо, за което не зная?

Не знае някои неща, защото и ФБР не ги знае, а аз не бързам да споделя информацията с никого. Ако генералният секретар на Интерпол реши да уведоми Бюрото, това си е негова работа.

— Да, открих нещо и ти си единственият, на когото казвам — отговарям аз, докато слънцето се издига на хоризонта и оранжевите багри на утринта повдигат тъмносинята завеса на нощта. — Не съм съобщила нито на ФБР, нито на когото и да било това, което ще ти кажа сега. Трябва да бъдем изключително предпазливи относно разпространяването на тази информация, защото си имаме работа с оръжие, което поне частично е било изработено с помощта на метеорит…

— Добре, добре, спри за малко — прекъсва ме той. — Я повтори…

Разказвам му за пангита. В главата ми изскачат думите на Ърни.

За да разберем това, трябва да започнем да анализираме парчетата метеорити, изложени в различни музеи по цял свят…

До момента, в който той го спомена, не се бях сещала за музеи. Сега обаче си мисля именно за тях.