Ашли Джун препречете това писмо отново и отново. Дори в най-тежкото си състояние пак не можеше да спре да чете и да премисля написаното. Дори след като треската й се усили и тялото й беше обляно в тежка пот, пак четеше. Едно конкретно изречение изпъкна особено много. Бих предпочел да умра, отколкото да го нараня отново. Тези думи се запечатаха в съзнанието й. Бих предпочел да умра, отколкото да го нараня отново. Бих предпочел да умра, отколкото да го нараня отново.

Но когато преобразяването я сграбчи в жестоките си лапи, които усукваха тялото и в агонизиращи спазми и пристъпи, съзнанието й се вкопчи в друга фраза. Горе в планината… Горе в планината… Горе в планината.

Ето къде щеше да е Джийн.

На другата вечер, след като преобразяването завърши окончателно, Ашли Джун изскочи от килията. Озъби се на намиращите се около нея и ги избута от пътя, благодарение на впечатляващата си новооткрита сила. Те я душеха и не можеха да разберат. Къде беше отишла миризмата на хепър? Когато осъзнаха, че тя е същата като тях и просто им е спретнала жестока шега, всички се напъхаха в килията.

Унищожиха всичко там долу в копнежа си да вкусят хепър. Нищо не оцеля. Всичко беше облизано и съдрано на миниатюрни парченца. Дори бележките бяха накъсани. Всички, с изключение на една — писмото, което тя беше сгънала и пъхнала в задния си джоб. Но установи, че не се налага да поглежда в писмото, за да си припомни единствените думи, които имаха значение.

Горе в планината.

53

Нещо се случва. Вътре в двореца. Долавяме го километри, преди да сме достигнали гигантската сграда с формата на диск. Вятърът, преди наситен с аромат на хепъри, изведнъж губи острата си миризма. Остава съвсем лек намек. Двамата със Сиси спираме. С касапницата на хепъри е приключено. Всички хепъри са били разкъсани, плътта им е изядена, а кръвта изпита.

Сиси клати глава и около нея се разлюляват дълги струи слюнка. Изглежда изпаднала във вътрешно противоречие. Без тежкото влияние на миризмата на хепъри, която да ангажира сетивата й, стари приоритети отново са излезли на дневен ред. Мисли за Дейвид. Планира обръщане на преобразяването. В главата й са оръжията, заредени с Ориджин.

Аз също мисля за Дейвид. Но не задължително по същия начин, по който го прави Сиси.

Грохотът от милионите, приближаващи зад гърба ни, се усилва. Все повече са и все по-близо. Със Сиси поемаме отново напред. На около километър и половина от крепостната стена зърваме движение по вала. Хора, малки като точки, се надпреварват един друг. Дочуваме възбудените им гласове, хаотични и тържествуващи.

Щом достигаме стената, двамата със Сиси не забавяме темпо, а скачаме отгоре напълно безпроблемно. Тичаме по пътеката с парапет и наблюдаваме хаоса долу. Из двора тичат членове на персонала, повечето са голи, косите им са разрошени, очите им гледат трескаво и с копнеж. При все напрежението във въздуха, в общи линии става дума за остатъчно вълнение. Присъединяваме се към партито със закъснение, кулминацията му отдавна е отминала, страстите лека-полека започват да се охлаждат. Пирът е свършил.

Ала вместо да забави темпо, Сиси изпитва нов прилив на енергия. Вдига поглед към обелиска, премисля нещо и после се втурва напред. Скача на по-ниско ниво, минава по покрива над една пътека и скача в двора. Едва се е приземила и вече поема напред, тича по някакъв коридор, като че е обсебена от нещо. Не поглежда назад, определено не си прави труда да ме чака. Единственото, което мога да сторя, е просто да я следя с поглед, докато препускам след нея.