Читаем Издирваният полностью

Виждаха се две рани, нанесени с нож. Първата беше отстрани на челото, около два сантиметра над веждата. Втората беше с назъбени краища, в дясната част на корема, приблизително на височината на пъпа. Именно от нея беше изтекла повечето кръв. В момента вече беше престанала да кърви. Пъпът на жертвата приличаше на паничка със засъхнала боя.

— Според вас как са се развили събитията, шерифе? — подвикна Соренсън.

— Клъцнали са го по челото, за да го ослепят — отговори от вратата Гудман. — Кръвта е потекла по очите му. Стар трик, използван при бой с ножове. По тази причина ги наричам професионалисти. Оттам нататък нещата са били лесни. Извадили са ризата му навън, забили са ножа под ребрата му и са го завъртели. Но не достатъчно. Минали са няколко минути, преди да умре.

Соренсън кимна. Затова имаше толкова много кръв. Сърцето бе продължило да я изпомпва — храбро, но безполезно.

— Знаете ли кой е? — попита тя.

— Никога не съм го виждал.

— А защо са му измъкнали ризата?

— Защото са професионалисти. Искали са да бъдат сигурни, че острието няма да приплъзне.

— Съгласна съм — кимна Соренсън. — Дълъг ли е бил ножът според вас? Достатъчно дълъг, за да стигне чак под гръдния кош?

— Според мен е бил поне двайсет сантиметра, а може би и повече.

— Свидетелят видял ли го е?

— Не спомена такова нещо, но вие бихте могли да го попитате. Чака на топло в полицейската кола.

— А защо не са използвали пистолет? — попита Соренсън. — Един двайсет и втори калибър със заглушител би им свършил отлична работа, особено ако наистина са били професионалисти.

— Пак е шумен — отвърна Гудман. — Особено в затворено пространство.

— Но наоколо няма нищо — отбеляза тя.

— В такъв случай не знам защо са предпочели ножа — предаде се Гудман.

Соренсън извади фотоапарата и започна да прави снимки. С широкоъгълния край на обектива снима общия план, а с максимален зум — детайлите.

— Имате ли нещо против да пипам трупа? — попита тя. — Искам да потърся документи за самоличност.

— Случаят е ваш — отвърна Гудман.

— Така ли?

— Извършителите със сигурност са напуснали щата.

— Само ако са потеглили на изток.

— Ако пътуват на запад, е въпрос на време да го напуснат. Защото явно са успели да преминат през полицейската блокада.

Соренсън не каза нищо.

— Сменили са колата — добави Гудман.

— Или колите — поправи го Соренсън. — Може би са се разделили и пътуват поотделно.

Гудман си помисли за празните места от двете страни на маздата, а после в главата му изплува изричната поправка в последната заповед за издирване: Всички двойки мъже във всякакви превозни средства.

— Не се сетих за това — откровено призна той. — Предполагам, че оплесках цялата работа.

Соренсън не направи опит да го утеши. Беше заета да обикаля около трупа, търсейки място с по-малко кръв. Намери такова и приклекна. Опря лявата си ръка на пода за по-голяма устойчивост, а с дясната започна да опипва трупа. В джобчето на ризата нямаше нищо. Нито пък в джобовете на палтото — външни и вътрешни. Пръстите на латексовите ѝ ръкавици почервеняха. Претърси и джобовете на панталона, но и те се оказаха празни.

— Шерифе? — извика тя. — Ще имам нужда от помощта ви.

Гудман я приближи, като стъпваше на пръсти и подбираше внимателно пътя си. Правеше големи странични крачки, сякаш преодоляваше стръмен планински склон.

— Хванете го за колана и го обърнете — разпореди се Соренсън. — Искам да проверя и задните му джобове.

Гудман клекна срещу нея, на една ръка разстояние от трупа. Пъхна пръсти под колана, обърна главата си настрани и дръпна. Мъртвецът се извъртя на хълбок. Кръвта жвакна и покапа по пода. Бавно, защото беше започнала да се съсирва. Смеси се с праха на бетонния под, образувайки гъсто желе. Ръката на Соренсън се стрелна напред като на опитна джебчийка. Пръстите ѝ започнаха да опипват, притискат и потупват тъканта в задната част на панталона.

Там също нямаше нищо.

— Липсват документи за самоличност — констатира тя. — От този момент нататък имаме работа с неидентифицирана жертва на престъпление. Животът е прекрасен, нали?

Гудман пусна трупа, който отново застана по гръб.

8

Джак Ричър не притежаваше теоретични познания по право, но като повечето ченгета беше научил доста неща за закона — главно за практическото му приложение, уловките му и начините да се заобиколи.

Освен това познаваше областите, в които законът мълчеше.

Никой например не можеше да задължи хората, които качват стопаджии, да говорят истината. Такъв закон нямаше.