Читаем Избраниците полностью

— Не се налага да доказвам нищо — отвърна гласът по телефона. — Ще ти кажа обаче нещо полезно за всички ви. Ако не напуснете къщата до две минути, това ще е краят ви.

Връзката прекъсна.

— Навън! — изкрещя Занд. — Веднага!

Когато изскочиха на улицата, вече се чуваха първите сирени. Уорд отключи колата и скочи зад волана. Нина остана неподвижна.

— Аз съм агент на ФБР. Няма нужда да бягаме.

— Да бе! — викна Боби. — Само дето преди малко простреляхме две ченгета. Не са мъртви, но това не променя факта, че стреляхме по тях. Ако искаш да стоиш посред улицата и да размахваш значката си, бебче, добре. Само имай предвид, че тук не се играе по правилата. Ще ти пръснат черепа, без да се замислят.

Полицията още не беше отцепила района и четиримата успяха да се измъкнат лесно. След двайсет минути бяха вече извън града и Уорд караше по криволичещото през планината шосе. Никой не се поинтересува къде отиват. Всички знаеха.

Нина обясни какво се бе случило в Лос Анджелис. Уорд разказа наученото от Дейвидс. Занд разкри основното от заключенията си за Праведника. Боби го изгледа невярващо и Нина забеляза, че и Хопкинс му хвърля удивен поглед в огледалото.

Боби се намръщи:

— Да, но откъде знае номера ти?

— Ако е свързан с „Избраниците“, това не е никакъв проблем. Те имат цяла верига за снабдяване с жертви за серийните убийства. Имат силни връзки във властта. Проследяването на мобилен телефон е детска игра за тях.

— Добре… но защо ще ти се обажда? Защо да те предупреждава за идването на полицията?

— Този човек е непредвидим. Вероятно не е мислил само за мен. Знаел е, че не съм сам.

— Дейвидс им е казал кой е в къщата — досети се Уорд. — Предупредил ги е за нас. И не ти ли се струва странно, че „Избраниците“ са убили родителите ми два дни преди заплануваното им изчезване? Били са подготвили всичко, но точно преди да го осъществят, Макгрегър наглася катастрофата и ги убива.

— Дейвидс ли ги е издал? Защо?

— Знаел е какво представляват „Палатите“ от самото начало. Луксозен бункер, визитна картичка, източник на големи пари. Баща ми научава за тях, вижда благоприятна възможност за бизнес, но после разбира за какво всъщност става дума. Поставя Дейвидс в много деликатна позиция. Това са същите хора (или поне хора със същите цели) като онези, с които са си имали работа преди двайсет години. Дейвидс каза, че са убили само шефа им. Останалите са оцелели, може дори да стоят зад онова, което се случва тук, в планината. Може би са разбрали, че Дейвидс е участвал в нападението; възможно е дори това да е една от причините да го привлекат като свой юрист. Работи за нас или ще кажем какво направи преди няколко десетилетия. Или направо ще те убием. Какво може да стори Дейвидс?

— Баща ти е на път да ги разкрие и Дейвидс осъзнава, че единственият начин да оцелее, е, като предупреди „Избраниците“. Затова им казва, че Хопкинсови планират бягство.

В колата настъпи кратко мълчание.

— Той е съучастник на убийците им — заключи Нина. — Този, на когото са имали най-голямо доверие, ги е предал.

— Мъртъв е вече — изсъска Уорд. — Това поне е сигурно.

* * *

Когато навлязоха в планината, заваля; по предното стъкло се заспускаха сребристи струйки. Потокът край пътя бе придошъл. Нямаше други коли.

— Само четирима сме — отбеляза Нина.

Уорд я изгледа:

— Ами обади се за подкрепления.

— Няма да се втурнат да ми изпращат хеликоптери. Най-много да получим двама отегчени агенти с кола до два часа, чиято главна цел ще е да докажат, че съм пълна откачалка. — Тя погледна през прозореца. — Някой има ли цигара? Май е време отново да пропуша.

Уорд бръкна в джоба си, извади намачкана кутия и я остави на таблото.

— Не те съветвам — предупреди я.

Тя се усмихна, но не докосна цигарите.

Петдесет минути след напускането на дома на Дейвидс колата достигна голям завой. Хопкинс караше по-бавно, а Боби наблюдаваше хълмовете наоколо.

— Близо сме — обяви Уорд.

Боби и Занд заредиха пистолетите си; Нина неохотно провери своя. Пръстите й трепереха. Никой от останалите не изглеждаше да се чувства като нея, но нямаше начин да се досети какво минава през главите им. Мъжете винаги се стараят да изглеждат като супергерои, сякаш някой щеше да ги обвини, ако дадат израз на страха си.

Занд й хвърли кратък поглед. Смигна й и тя си даде сметка, че не е така. Филмите може да показват някакви въображаеми железни мъже, но в действителност никой не може да преодолее животинските инстинкти. Занд бе не по-малко нервен от нея.

Уорд спря на една отбивка и обяви:

— Тук е.

Останалите се взряха в мрака. На петдесетина метра напред се виждаше малка врата.

— Тук няма никой — отбеляза Боби. — Разкажи пак как се влиза.

— Минава се през вратата, кара се по трева. Завива се наляво и се излиза на път, скрит зад група дървета. Той се изкачва на едно високо плато.

— Значи в горичката може да се крие някой, също и покрай пътя.

— Възможно е.

— Да действаме бързо тогава.

Уорд кимна:

— Готови ли сте всички?

— Както винаги — отвърна Занд.