Той не отказа направо да задоволи молбата й, просто заговори за вегетарианството. Обясни, че било неправилно, защото човекът имал зъби на всеядно животно. Хората преставали да ядат месо, защото отделяли прекалено много време на мисленето, а умът им бил заразен и им пречел да се вслушат в повиците на тялото. Сара го остави да говори. Каквото ще да казва. Тя също не харесваше вегетарианците главно защото онези, които познаваше, все се надуваха, особено Ясмин ди Плану, която постоянно дуднеше за правата на животните, а имаше най-голямата колекция луксозни обувки в цялото училище и повечето от тях бяха направени от същества, които някога са можели да се движат сами, а не благодарение на изящните й малки крачета.

След като й даде да пие отново, той върна капака на мястото му. През следващите два часа умът на Сара бе изключително ясен и това беше едно от нещата, които я тревожеха. Тя знаеше, че мисълта й е толкова ясна, защото обмисля възможностите за бягство. Не кроеше някакви планове. Отдавна не си ги представяше, макар че в началото това бе главното, за което си мислеше. Отначало си представяше, че изведнъж й идват сили и тя разбива дъските, като човек, който е бил погребан твърде рано и е сериозно ядосан на целия свят. След това й дойде идея да разговаря с мъжа, да го омае (тя бе красива и го знаеше; момчетата в училище я слушаха в захлас, да не говорим за келнера в закусвалнята, който, мине се — не мине, доприпкваше при масата им, макар че изобщо не беше необходимо), да опита да го вразуми или просто да му заповяда да я пусне. Опита всичко това, но усилията й отидоха напразно. Накрая започна да си фантазира, че баща й просто идва и я намира. Все още си мислеше за това, но не толкова често като преди.

Както и да е, след известно време чу, че нещо влиза в стаята над нея. Отначало си помисли, че е мъжът, но после си даде сметка, че не може да е той. Имаше прекалено много крака. Тези крака топуркаха по пода и обикаляха безспир над главата й. Изведнъж спряха. Чуваха се звуци, подобни на смях, писклив, но в същото време пресипнал. Съществото отново започна да се движи и да издава неприятни шумове, наподобяващи грухтене, после хриплив лай. Накрая до ушите й долетя стон, ала сякаш идваше не от едно гърло, а от няколко едновременно.

Така продължи още известно време, сетне съществото си отиде.

Сара лежеше с широко отворени очи. Знаеше, че това е лошо. Много лошо. Това не беше мъжът или ако беше, сигурно се бе превърнал в нещо друго. Звуците, които бе чула, я изпълваха със страх. Съществото бе дошло посред бял ден и явно не си губеше времето.

Сигурно беше самият Пазибоже.

23.

Нина излезе рано, като остави бележка, че ще се обади. Занд прекара утринта в крачене из задния двор. С всеки изминал ден вероятността Сара Бекър да бъде намерена жива намаляваше. Знанието за това не му помагаше в търсенето.

Той отново премисли теорията, която бе представил пред Нина, и не намери никакви слабости. Знаеше, че това са голи предположения, и разбираше, че има причина да се държи за тази идея. Ако човекът, убит от него, беше виновен за отвличането на момичетата и предаването им в ръцете на истинския убиец, извършеното от Занд можеше да бъде оправдано. Последните две години на самота го бяха научили на нещо: ако човек живее в мир със собствената си душа, мнението на останалите е без значение. Знаеше, че Праведника вероятно размишлява по същия начин, но това не променяше факта.

След порядъчно количество кафе махмурлукът му премина в общо неразположение, което можеше да пренебрегне. Болките в гърба и врата от спането на неудобния диван бяха намалели. Океанът бе способен да облекчава дори от разстояние.

По обяд той влезе в къщата и се разтършува за храна. Хладилникът бе празен. Шкафовете и фризерът — също. Занд не си спомняше да е срещал жена, която да не държи поне пакет бисквити или нарязан за тостер хляб. Повечето представителки на нежния пол сякаш се изхранваха с препечени филийки. Отчаян, той влезе в хола и заразглежда съдържанието на секциите. Имаше книги за серийни престъпления, както популярни, така и научни; статии по съдебна психология; фотокопирани материали от съдебни процеси, подредени в папки и разделени по щати. Няколко стари романа от автори като Харис, Томсън, Конъли, Кинг. Много малко от материалите не бяха свързани с тъмната страна на човешкото поведение. Всичко му бе познато от вечерите, които бе прекарал тук през 1999 година, от часовете, когато криминологията беше последното, с което му се занимаваше. Отдавна се бе примирил с тази загуба. Дженифър така и не научи за любовната му афера и тя не се отрази нито на отношението му към нея, нито на брака му.