Читаем Избраниците полностью

— Родителите ми са отишли там с цел — осъзнах накрая. — Преместили са се, защото са мислели или знаели, че нещо ще се случи. Точно затова тримата са се престрували, че не се познават.

— Малко преувеличаваш.

— Не мисля. Може би Мери не е била убита просто защото се е озовала на пътя на похитителя. Може би той е дошъл, за да свърши две задачи наведнъж.

Боби се замисли, кимна:

— И после, когато се появяваш в Хънтърс Рок, Ед побягва като гърмян заек.

— Трябваше да останем при фургона.

Той поклати глава:

— Не вярвам да се прибере. Сигурно вече се е обадил на бармана и е разбрал, че знаем къде живее. Освен това ти си прекалено скапан, за да преследваш когото и да било. Нали остави номера си във фургона. Ако се прибере, ще знае как да се свърже с теб. Утре ще се върнем в бара и ще притиснем собственика. Ще разберем къде има навик да се навърта старецът.

— С други думи, игла в копа сено.

— Ако е пъхната небрежно, ще изскочи бързо.

— Много мъдра мисъл, Боби. Трябва да си я запиша.

— Междувременно ще поровя в Мрежата. — Той погледна клетъчния ми телефон, който лежеше на масата. — И ако се надяваш Мързеливия Ед да се обади, по-добре включи тази машинка.

И се зае с лаптопа.

След малко телефонът ми изжужа.

— Получи ли се нещо?

Набрах гласовата си поща и се заслушах. Гласът беше на жена.

— Не е той — казах. — Момичето от болницата е. Преглеждала някои документи и щяла да ме уведоми, ако изскочи нещо интересно.

— И изскочило ли е?

— Не каза. Само да й се обадя утре.

— Уорд, имаш писмо.

Погледнах над рамото му. На екрана имаше кратко съобщение:

— Пълна глупост! — изръмжах. — Зарибяване на наивници.

— Да, но няма формуляр за участие. Адресът на изпращача е фалшив. Освен това споменават уебсайт, без да дават Интернет адрес, а срокът е само три часа. Не е особено лесно да лапнеш въдицата. Виж и двете изречения с удивителен знак. Първото звучи доста странно — като цитат от Библията. Второто те призовава да „откриеш информация“, а няма никакъв линк.

Замислих се за момент.

— Това ми е изпратено, защото съм се регистрирал в някой сайт и съм оставил имейла си.

— Понякога, Уорд, и през твоя мозък минава някоя умна мисъл.

Той кликна върху един предварително записан Интернет адрес и след няколко секунди на екрана се появи празна страница с две думи на нея: ВДИГАМЕ СЕ.

Когато премести курсора над тях, той прие формата на ръчичка.

— Вече има връзка към друга страница. — Той щракна върху думата и на екрана се появи малък прозорец за парола. — О, мамка му!

— „Избраниците“ — предложих аз.

Той написа думата. Екранът съобщи: ЗАБРАНЕН ДОСТЪП. Боби изруга.

— Покажи ми пак имейла — рекох.

Той отвори текста. Прегледах го бързо.

— Опитай с „чистите духом“.

— Защо?

— Защото е архаичен в граматическо отношение израз и е в изречението, където се споменава уебсайтът.

Той го написа в графата за паролата. Отново не получихме достъп.

— Скоро ще ни изхвърли — предупреди Боби.

— Опитай пак, но като го напишеш слято.

Приятелят ми послушно натрака „чиститедухом“. Последва пауза. Сетне на екрана се появи нова страница. Този път в средата й бяха изписани думите ДОБРЕ ДОШЛИ.

— Чудесно — промърмори Боби.

Премести курсора над ДОБРЕ ДОШЛИ и той се превърна в ръчичка. Щракна два пъти.

Екранът стана тъмнозелен и се изпълни с бели букви.