Читаем Юлиан полностью

Въпреки умората си свиках съвета. Цяла сутрин съчинявахме едно дълго послание до Констанций. Съобщавах му накратко, че не съм подстрекавал войските, че ме заплашиха със смърт, ако откажа титлата август, че я приех, защото се боях да не би да изберат някой нов Магненций или Силван. След това молех легионите да останат в Галия. Обещах да му изпратя обаче всички испански коне, от които той се нуждаеше (вече бяхме разменили писма по този въпрос), както и известен брой прашкари от племето лети, което живее край реката Рейн. Те са добри войници и обичат да воюват. Исках от него да назначи нов преториански префект, а аз да избера останалата част от администрацията, както е обичайно. В заключение му пишех, че се надявам да се запази разбирателството между двама ни и тъй нататък в същия дух.

Възникна оживен спор как да се наричам. Надделя моето мнение. Подписах писмото цезар, а не август.

Евтерий предложи лично да занесе писмото в Константинопол. Понеже беше най-верният ми поддръжник, оставих го да замине.

Следващите няколко дни бяха дни на голяма бъркотия. Деценций замина за Виенна. Евтерий се отправи за Константинопол. Заповядах на Гауденций да напусне Лутеция. Не се явявах на обществени места, не носех диадемата, нито се наричах август. Моментът налагаше да бъда предпазлив. Въпреки че писах няколко пъти на Флоренций, нямах никакви известия от Виенна освен противоречиви слухове: Флоренций се готвел да предприеме поход срещу мен през пролетта; Флоренций бил отзован; Флоренций се оттеглил в Испания, Британия, Мароко. Тъй като преторианският префект мълчеше, аз замених всичките управители в Галия с хора, избрани от мен.

Приск: Юлиан прескача пролетта и лятото може би защото този период е описан в неговата военна история.

Същата пролет, когато бяхме в Лутеция, Констанций се премести в Цезарея. Там той събираше войски за поход в Персия. Много го биваше да събира армии. Но никога не знаеше какво точно да прави с войската, след като веднъж вече я беше събрал. В Цезарея при него пристигнали първо Деценций и след това Флоренций, който избяга от Галия, като остави семейството си да се оправя както може. За голяма изненада на всички Юлиан разреши на семейството на Флоренций да замине, като дори нареди да пътуват на държавни разноски. Юлиан явно бе решен да проявява великодушие. Виждаше се като последовател на Марк Аврелий. Всъщност той бе по-велик от този изпълнен със съзнание за добротата си човек. Освен това пред него стоеше по-трудна задача. Юлиан живя в залеза на един свят, а не в разцвета му. Нали това не е без значение, скъпи ми Либаний, ти, който като мен си частица от този умиращ свят? Не зависи от нас в кое време да живеем, както не зависи от нас какви да бъдат очите ни: силни или слаби, ясни или кривогледи; не ни е предоставен избор. Та времената, в които ни е съдено да живеем, са кривогледи времена. За щастие, когато повече очи виждат изкривеното като нещо обикновено, нищо странно не се счита нередно и само ясният поглед се оказва ненормален.

Горкият Евтерий имаше изключително трудна мисия. По пътя всичко било против него. Като управител на цезаря неизбежно пътувал в компанията на разни важни сановници. Знаеш как се пътува на държавни разноски. Естествено много е приятно, защото е безплатно, получаваш най-добрите коне, винаги има къде да прекараш нощта и разбойници рядко нападат правителствени чиновници. Но човек трябва да търпи скучни високопоставени особи. Винаги пътува някои военачалник, който си спомня минали сражения, или някой владика, чиято уста пръска слюнки само като се спомене за „ересите“ на колегите му, или някой управител на област, който твърди, че бил честен, и го доказва, като се завърне у дома, следван от неколкостотин тежко натоварени коне.

Навсякъде чиновниците гледали да задържат Евтерий. Светът беше вече научил за станалото и толкова пъти гощавали и напивали управителя на Юлиан, че той загубил ценно време. Най-сетне, понасяйки храбро бурите по море и снеговете на Илирикум, той стигнал до Константинопол, за да научи, че августът е в Цезарея. И умореният пратеник продължил до Цезарея. Явил се пред императора към края на март.

Юлиан ми предаде разказа на Евтерий. Според неговите собствени думи никога не бил виждал Констанций толкова разгневен. Евтерий очаквал да бъде посечен на място. Но за щастие на Юлиан Констанций бил зле притиснат. Въпреки че усетът му подсказвал веднага да потегли срещу Юлиан — в политиката той винаги беше проницателен, — той не можеше да тръгне, защото Сапор се намираше в Месопотамия. Констанций беше принуден да остане в Азия. Затова той освободил Евтерий, без да му даде ясен отговор. Също така дал писмо на трибуна Леонас, който трябвало да го предаде лично на Юлиан.