Читаем Границата полностью

четири катастрофи, резултат от механична грешка. Защо става така?

- Сложните машини, независимо колко са високотехнологични, понякога се

развалят, без значение каква задвижваща система или интелект стоят зад тях. Това е

валидно за целия космос.

- Мили Боже - възкликна Деримън, сякаш едва сега бе осъзнал грандиозността

на момента, - Седя си тук и си говоря със същество, което може да разреши подобни

загадки! - той погледна към Джаксън и Дон, и двамата с безизразни лица, а после и

към Уинслет, който - видимо разтърсен - явно се нуждаеше от питие. Деримън си

позволи миг на благоговейно слисване, после отново се овладя и в стаята се върна

някогашният адвокат от Кънектикът със закоравяла душа и остър ум. - А сега

отговори на мой въпрос - какво си ти, откъде идваш и ако не си нито горгон, нито

мъгляв, то какъв интерес имаш да спираш тази война?

- Аз съм... - Итън си помисли, че Джей Ди го е обобщил най-добре. - Аз съм

миротворец досущ като войниците на Обединените нации. Идвам от голямо

разстояние. Имам желание да спра войната, за да спася вашия свят... - Долавяше

някакво смущение в морето на мислите си... какво беше то? Отдели няколко секунди

за проверка. - Втори горгонски кораб се е присъединил към първия. От запад

приближава трети, на разстояние шейсет мили Има и четвърти... на около сто мили в

момента, но идва от югоизток, бавно. С какви оръжия разполагате?

- Имаме ракети земя-въздух с дистанционно изстрелване oт силоз на около

двеста фута. Втори силоз, зареден с „Пейтриът", две управлявани с радар

антисамолетни оръдия на въртящи се постаменти на върха... - Деримън поспря и

Итън знаеше какво ще пита сега, но не го прекъсна. - Това ще ни бъде ли

достатъчно?

- Не.

- И аз така си помислих. Тези оръдия са предвидени да свалят вражески

самолети, построени от хората, не от тези твари... - Деримън се изправи, а по челото

му блестеше мазна пот, при все спокойното му държание и полъха на хладен въздух в

стаята. - Фоги, трябва да съберем всички офицери.

- Зона 51 - обади се Итън. - Там има много свалени от корабите извънземни

артефакти, така ли?

- Така знам и аз.

- А оръжия?

- Никога не съм ходил там. Инструктажът ми не съдържаше подробности.

Наистина не искам и да знам.

- А в инструктажа ти споменава ли се как се влиза там?

Деримън се забави с отговора.

- А това пък защо би искал да направиш, Итън?

- Очевидно вашите оръжия не са подходящи. Нямам представа дали там няма да

се намери нещо, годно за употреба.

Това изказване предизвика ново възцаряване на тишина. Деримън се беше

съсредоточил върху кокалчетата на дясната си ръка и след това се зазяпа в късо

отрязаните си нокти.

- Ще трябва да ми се доверите - добави Итън.

Деримън вдигна глава и попита остро:

- Така ли?

- Светът ви в момента е на ръба на унищожението. Аз съм най-добрата ви

надежда, но вярвам, че и сам сте стигнали до това заключение.

- Интересно твърдение е, че трябва да се доверим на извънземна форма на живот.

- Изборите, с които разполагате - каза Итън, забил сребърните си очи като

енергийни лъчи във Ванс Деримън, - са ограничени. Времето ви също е ограничено.

Не, това не е заплаха, сър. Това е действителността. Искате ли да си помислите

известно време? Бих желал поне да имам шанса да предложа идеята на президента

ви.

Деримън се взря в Итън. Изражението и студеният му поглед не издаваха с нищо

какво си мисли, но миротворецът знаеше, че е също толкова уплашен, колкото и

Фоги Уинслет.

Накрая асистентът на президента седна отново. Облегна се назад и замижа за

няколко секунди. Когато отново отвори очи, каза: Генерал Уинслет, имате

разрешението ми да обезпечите този индивид с всякаква информация, с която

разполагате относно Зона 51.

- Ванс... слушай... не мисля, че...

- Действай! - нареди му Деримън решително.

Прошарените с червени капиляри бузи и нос на Уинслет говореха за вече близко

запознанство със запас от замайващо мислите уиски. Униформата и постът му не го

опазваха от ужасите на нощта.

Той поде с очевидно усилие и неприязън към заповедта:

- Бил съм там - каза, втренчен в бежовия мокет. - Базата беше евакуирана преди

две години. Охранителната система трябва да се е включила автоматично. Тя също е

захранвана от извънземна технология, така че все още действа. Мястото е добре

запечатано. Всякакви опити за проникване ще задействат защитни механизми, които

в крайна сметка ще взривят цялата С4. Под нея има заровена ядрена бомба. Не

разполагам с код за отваряне на комплекса. Вицепрезидентът имаше такъв.

Министърът на отбраната имаше, но доколкото знам, самолетът му беше свален над

Вирджиния. Комсъставът и учените в изследователската система притежаваха карти

за свободен достъп. Те всички са безследно изчезнали.

- Президентът също има достъп - настоя Итън.