Читаем Границата полностью

Джеферсън Джерико. Той няколко пъти е бил в присъствието на кралицата на

горгоните.

Тишината остана ненарушена, но Фоги Уинслет изглеждаше толкова нервен,

сякаш очакваше на Итън да му пораснат незабавно две глави и шест ръце или

таванът да се срути върху него.

- На какво разстояние е в момента горгонският кораб? - попита Деримън, сякаш

задаваше обикновен въпрос.

Итън се съсредоточи за няколко секунди. Масивът на планината създаваше леко

изкривяване, макар че не беше достатъчен да скрие кораба от него.

- Тридесет мили, но запазва позицията си.

- Ти ли им казваш да стоят там?

- Не. Както ще научите от другите, аз представлявам заплаха и за горгоните, и за

мъглявите. Искам да сложа край на тази война, сър. Те не разбират какво

представлявам, но и двете страни искат да ме заловят и да ме разчленят на масите си

за дисекция или да ме убият. Смятам, че се надяват да овладеят по някакъв начин

енергията ми и да я използват за създаването на нови оръжия.

- Енергията ти - повтори Деримън. Кимна. - Виждал съм я в действие на

предаденото от камерите. Я ми кажи... какво си ти и защо ти е да слагаш край на тази

война?

- Преди да продължим разговора, първо имам да ви задам един въпрос. - Итън

все още нямаше представа какво се иска от него да намери тук, но откритието за

захранването на това съоръжение му подсказа някои възможности, - Вашият

източник на енергия не е проектиран от хора. Откъде идва той?

Деримън се поколеба. Итън можеше да прочете мислите му, но искаше да чуе

отговора и знаеше, че асистентът на президент е много интелигентен човек, който

напълно разбира положението.

- Прав си. Дело е на извънземни. А ти откъде узна за него.

- Мистър Джаксън не разбра, че ми споделя, когато го попитах.

- Ясно. Е, ти притежаваш извънредно интересна способност, Итън. Харесват ми

сребърните очи. Малко объркващи са в началото, но впечатляват. Предполагам, че

има някаква причина за тях - може би виждаш в спектър, който ние не можем?

- Да.

- Нищо във вселената не е безцелно, а? Кристалът, който захранва всичко тук - и

според физиците, които са го изучавали, притежава неограничена енергия - идва от

Зона 51 - обясни Деримън. - Знаеш ли какво е това?

В ума на момчето можеше да се намерят известни сведения, макар и като цяло

смътни, но Итън искаше да чуе обяснението на Деримън по въпроса.

- Наясно съм, че тази планета многократно е била посещавана от чужди

цивилизации. Бих искал обаче да чуя вашата версия

- Сър - намеси се Уинслет нервно, - бих ви посъветвал да..

- Съветът ви е чут, генерале, и взет предвид - Деримън така и не отклони очи от

Итън. - Смятам, че посетителят ни тук и без друго може да извлече всички

подробности за Зона 51 от твоя или моя мозък. Той е достатъчно любезен да не ни

рови в главите. Освен това иска да чуе човешката гледна точка по темата. Прав ли

съм, Итън?

- Да, сър.

- Това е моментът, в който трябва да стана и да изляза от стаята - уведоми го

Деримън. - Следва да те сметна за заплахи от най-висша степен и да измисля някакъв

начин да се отърва от теб, но това може да се окаже трудничко. Може също и да

излезе и грешен избор. Да смятам, че ти самият си енергиен източник и си вграден в

човешко тяло, така ли? Или корпусът ти е изкуствен?

- Човешко тяло е - отвърна Итън. - Съжалявам, че момчето си отиде, но нямах

друг избор.

- Ванс, имам нужда от питие - обади се Уинслет. По челото му блестеше пот и

тъмнокафявите му, нещастни очи започваха да кървясват.

- Зона 51 - обясни Деримън - се намира в Ню Мексико, на около петстотин мили

оттук. Всъщност е военен полигон, където се създават и подлагат на изпитания нови

бойни и разузнавателни самолети. В Зона 51 има участък, наричан С4, който обхваща

някогашни оловни и сребърни мини от седемдесетте години на деветнадесети век.

Днес те са модернизирани, преоборудвани и се използват в ролята на секретен

изследователски център. Там изследваме всички извънземни механизми, устройства

или плът, до които успеем да се докопаме. Това продължава от над шейсет години.

Излишно е да казвам, че сме научили много, докато се опитваме да не разкрием

нищо на другите държави. Русия има собствена подобна програма, както и няколко

други държави с подходящи средства и късмет да се сдобият с извънземен кораб или

артефакт. Всичко това е най-зле пазената тайна на света, понеже не можем да

контролираме прелитанията и катастрофите.

Позволи ми да те попитам, докато мога, Итън: ако извънземните са били

способни да стигнат до нас с такива фантастични машини, защо понякога ги

разбиват? Вярно, в няколко случая са се намесили пилоти, достатъчно уплашени да

пуснат от упор ракета, без да дочакат съответните разрешения, но сме свидетели на