Читаем Голо лице полностью

— Не — каза Джад. — Никъде не съм спирал да зареждам. Какво значение има къде съм ходил вечерта? Хансън е бил убит днес преди обяд.

— Връщахте ли се после в кабинета си след като излязохте следобяд? — запита Макгрийви c небрежен глас.

— Не. Защо? — запита Джад.

— Някой е влизал.

— Какво? Кой?

— Не знаем — каза Макгрийви. — Искам да дойдете c нас и да хвърлите едно око. Тъкмо ще ни кажете дали нещо липсва.

— Разбира се — каза Джад. — Кой се обади за това?

— Нощният пазач — каза Анджели. — Държите ли нещо ценно в кабинета си, докторе? Пари? Лекарства? Нещо от този род?

— Съвсем дребна сума пари — каза Джад. — Но наркотични средства не държа. Там няма абсолютно нищо за крадене. Това е някаква нелепост.

— Добре — каза Макгрийви. — Да тръгваме.

В асансьора Еди погледна умолително. Джад срещна очите му и кимна c глава в знак, че го разбира.

Разбира се, помисли си Джад, полицията едва ли ще ме подозира, че съм се вмъкнал c взлом в собствения си кабинет. По-скоро изглеждаше, че Макгрийви иска да го натопи заради загиналия си партньор. Но оттогава бяха минали пет години! Беше ли възможно Макгрийви да е изгарял от ненавист през цялото това време в очакване някой ден докторчето да му падне в ръчичките?

На няколко крачки от входа беше паркирана полицейска кола без опознавателни знаци. Качиха се в нея и потеглиха мълчаливо към кабинета му.

На влизане в сградата Джад се разписа във входната книга. Бигелоу пазачът го изгледа някак странно. Или си го бе въобразил?…

Качиха се c асансьор до петнадесетия етаж и тръгнаха по коридора. Пред вратата на кабинета му стоеше униформен полицай. Той кимна на Макгрийви и отстъпи встрани. Джад понечи да бръкне в джоба си за ключа.

— Вратата е отключена — каза Анджели.

Той я отвори и тримата влязоха вътре.

Приемната беше обърната c главата надолу. Всички чекмеджета бяха измъкнати, а съдържанието им — изсипано и разхвърляно по пода. Джад не вярваше на очите си; беше направо разтърсен от шока.

— Какво мислите, че са търсили, докторе? — запита Макгрийви.

— Нямам представа — каза Джад.

Отиде до вратата към кабинета си и я отвори. Макгрийви се движеше плътно зад гърба му.

И двете ъглови масички лежаха прекатурени, някаква лампа се беше разбила на парчета, а килимът беше облян и просмукан от кръв.

В дъното на стаята лежеше гротескно разчекнатото тяло на Керъл Робъртс. Беше гола. Ръцете й бяха вързани зад гърба със струна от пиано. Лицето, гърдите и половите й органи бяха залени c киселина. Пръстите на дясната й ръка бяха счупени. Лицето й — разбито и отекло, а устата й беше затъкната c мръсна кърпичка.

Двамата детективи следяха c внимателни погледи втренченото изражение на Джад.

— Побледнели сте — отбеляза Анджели. — Седнете.

Джад поклати глава и направи няколко стъпки. Когато проговори гласът му беше изпълнен c гняв.

— Кой… кой може да го е направил?

— А-а, това ще ни го кажете вие, докторе — каза Макгрийви.

Джад го изгледа.

— Никой не би могъл да й направи това. Тя не е сторила зло никому през живота си.

— Мисля, че е крайно време да смените плочата, докторе — каза Макгрийви. — Никой не искал да засегне Хансън, а го намерихме c наръган в гърба нож. Никой не искал да причини зло на Керъл, но я залял c киселина и я измъчвал до смърт. — Гласът му изведнъж стана метален. — И вие ми дрънкате врели-некипели, че никой не им мислил злото. Какво, да не сте глух, ням и сляп, по дяволите? Момичето е работило при вас в продължение на четири години. Вие сте психоаналитик. Да не седнете сега да ми ги разправяте, че хал хабер сте си нямали от личния й живот?

— Разбира се, че си имах хабер — каза със свити устни Джад — Тя имаше приятел, c който щяха да се женят…

— Чик. Вече разговаряхме и c него.

— Но той никога не би направил това. Той е порядъчно момче и обичаше Керъл.

— Кога за последен път я видяхте жива? — запита Анджели.

— Вече ви казах. Когато излязох оттук, за да отида при мисис Хансън. Помолих я да затвори кабинета. — Гласът му се пречупи и той преглътна c усилие, като си пое дълбоко дъх.

— Имахте ли планирани и други пациенти за деня?

— Не.

— Мислите ли, че това може да е било извършено от маниак? — запита Анджели.

— Трябва да е бил маниак, но дори и един маниак би трябвало да има мотив, за да го направи.

— Така мисля и аз — каза Макгрийви.

Джад се вгледа в тялото на Керъл. То напомняше на обезформена кукла, ненужна и захвърлена.

— Колко време още ще я държите така? — запита гневно той.

— Сега ще я изнесат — каза Анджели. — Коронерът[1] и момчетата от отдела по убийствата са вече тук.

Джад се обърна към Макгрийви.

— Специално заради мен ли я оставихте така? — обърна се той към Макгрийви.

— Да-а — проточи тежко агентът. — Ще ви задам пак същия въпрос. Има ли нещо в кабинета ви, заради което биха направили това? — запита той, като посочи към тялото на Керъл.

— Не.

— А картоните на пациентите ви?

Джад поклати уморено глава.

— Не.

— Май не ни оказвате голямо съдействие, докторе — каза Макгрийви.