Читаем Голо лице полностью

Джад се поколеба.

— Съжалявам, не мога да обсъждам c вас взаимоотношенията между лекар и пациент.

— Някой го е убил — каза Макгрийви, — а вие можете да ни помогнете да хванем убиеца.

Лулата на Джад беше угаснала и той отново положи усилия да я разпали.

— От колко време ви е пациент? — Този път беше Анджели. Полицейски тандем.

— От три години — каза Джад.

— Какъв беше неговият проблем?

Джад се поколеба. Спомни си сияйния и ликуващ вид на Джон Хансън сутринта, щастлив, че вече е излекуван.

— Той беше хомосексуалист.

— Значи е бил някоя от неговите дружки — изрече кисело Макгрийви.

— Той беше хомосексуалист — каза Джад. — Хансън се излекуван. Тази сутрин му казах, че той вече не се нуждае от мен. Щеше да се върне при семейството си. Той има… имаше… съпруга и две деца.

— Педал със семейство? — запита недоверчиво Макгрийви.

— Често се случва.

— Може би някой от хомодружинката му не е искал да го изпуска като бройка. От дума на дума и са се скарали. Юнакът е загубил контрол, измъкнал нож и го наръгал в гърба.

Джад се замисли.

— Възможно е — изрече той бавно, — но не ми се вярва.

— Защо, доктор Стивънс? — запита Анджели.

— Защото Хансън не е имал никакви хомосексуални контакти повече от година. Струва ми се, че е по-вероятно някой да се опитал да го обере. А Хансън не беше от хората, които ще се оставят ей-така.

— Смел женен педал — обобщи тежко Макгрийви.

Извади пура и я запали.

— Има само едно нещо, което не пасва на предположението ви за обира. Портфейлът не е бил докоснат. Имаше над сто долара.

Той следеше реакцията на Джад.

— Ако сме сигурни, че гоним някой луд, ще ни бъде по-леко — намеси се Анджели.

— Не е задължително — възрази Джад. Той се приближи до прозореца. — Погледнете тая тълпа долу. Един на всеки двадесет човека или е бил, или ще бъде пациент на психиатрична клиника.

— Но ако един човек е луд…

— Не е задължително да му личи външно — обясни Джад. — На всеки очевиден случай има най-малко десет такива нерегистрирани.

Макгрийви изучаваше Джад c нескрит интерес.

— Изглежда познавате доста добре човешката натура, докторе, нали така?

— Не съществува такова нещо като «човешка натура» — каза Джад. — Както не съществува и животинска такава. Опитайте се да получите нещо средно между заек и тигър. Или катеричка и слон.

— От колко време сте практикуващ психоаналитик, докторе? — полюбопитства го Макгрийви.

— От дванайсет години. Защо?

Макгрийви повдигна рамене.

— Изглеждате добре. Обзалагам се, че доста от вашите пациенти се влюбват във вас, а?

Очите на Джад станаха ледени.

— Не разбирам накъде клоните.

— О, я стига, докторе. Разбира се, че ви е ясно. И двамата сме хора c богат жизнен опит. Представете си само, че някой педал влиза при вас и… що да види? Млад, красив лекар, пред когото може да си изплаче мъката. — Тонът му стана съвсем доверителен. — Няма ли да си признаете, че за тия три години върху кушетката Хансън поне веднъж не си го е надървил за вас?

Джад го изгледа без всякакво изражение.

— Това ли е вашата представа за човек c богат жизнен опит, лейтенант?

Макгрийви беше непоклатим.

— Могло е да се случи. И ще ви кажа още нещо, което също е могло да се случи. Вие споменахте, че сте съобщили на Хансън, че не е необходимо повече да ви вижда. Възможно е това не му е харесало, защото за тия три години е станал зависим от вас, и да сте се посдърпали.

Лицето на Джад потъмня от гняв.

Анджели разреди напрежението c въпроса си.

— Можете ли да се сетите за човек, който би могъл да го ненавижда, докторе? Или някого, когото той би могъл да ненавижда?

— Ако имаше такава личност, — изрече Джад — аз щях да ви я кажа. Считам, че познавах всичко, свързано c Джон Хансън. Той беше щастлив. Никого не ненавиждаше и не познавам или знам за такъв, който да го е ненавиждал.

— Браво на него. Вие действително сте голяма работа, докторе — каза Макгрийви. — Ще вземем картона му c нас.

— Не.

— Тогава ще го вземем със съдебно разпореждане.

— И да го вземете, вътре няма нищо, което да ви е от полза.

— Тогава какво лошо има в това, ако ни го дадете? — запита Анджели.

— Може да причини мъка на съпругата му и децата. На съвсем погрешен път сте. Ще откриете, че Хансън е убит от непознат.

— Не го вярвам — изсумтя Макгрийви.

Анджели опакова отново дъждобрана и върза пакета c канап.

— Ще ви го върнем, когато приключим c всички експертизи по него.

— Можете да го задържите — процеди Джад.

Макгрийви отвори вратата към коридора.

— Ще поддържаме връзка, докторе — каза той и излезе.

Анджели кимна на Джад и последва шефа си.

Джад още стоеше изправен до вратата c объркани мисли, когато Керъл влезе в кабинета му.

— Всичко наред ли е? — запита тя колебливо.

— Някой е убил Джон Хансън.

— Убил го?

— Бил е наръган c нож — каза Джад.

— О, Господи! Но защо?

— Полицията не знае.

— Какъв ужас! — Тя видя очите му и мъката в тях. — Мога ли да ви помогна c нещо, докторе?

— Би ли затворила кабинета, Керъл? Ще отида да видя мисис Хансън. Бих искал аз да я подготвя за тая вест.

— Не се тревожете. Ще се погрижа за всичко — успокои го Керъл.

— Много ти благодаря.

И Джад излезе.