От този ден нататък Мишел е поверен на грижите на баба си, която след пенсионирането си живее в департамента Йон, където е родена. Не след дълго майка му заминава за Калифорния и се заселва в комуната на Ди Меола. Мишел я вижда отново едва когато е навършил петнайсет години. Впрочем рядко вижда и баща си. През 1964-та той се отправя за Тибет да прави репортаж за страната, която по това време се намира под китайска военна окупация. В писмо до майка си съобщава, че е добре и че е силно впечатлен от демонстрациите на тибетските будисти, които Китай подлага на жестоки преследвания; после връзката с него прекъсва. След като протестът на Франция към китайското правителство остава без резултат и тялото му така и не е открито, година след това той е официално обявен за безследно изчезнал.

5

През лятото на 1968-а Мишел е вече десетгодишен. От двегодишна възраст живее сам с баба си в Шарни, в департамента Йон, близо до границата с Лоаре. Сутрин става рано, за да приготви закуската на баба си; съставил е специален списък, на който е отбелязал колко време се запарва чаят, броя на препечените филийки и други такива неща.

Често прекарва времето до обяд в стаята си. Чете Жюл Верн, списание „Пиф“ или детективски романи от поредицата „Клубът на Петте“, но най-често се задълбочава в многотомното издание на „Цялата Вселена“. В нея се разказва за съпротивлението на материалите, за формата на облаците, за танца на пчелите. Говори се също така за двореца Тадж Махал, построен от древен цар в памет на починалата царица; за смъртта на Сократ, за това, как преди три хиляди години Евклид е изобретил геометрията.

Следобед слиза в градината. Облегнат на ствола на черешата, с къси панталонки, той усеща меката гъвкавост на тревата. Радва се на слънчевата топлина, която попива в листата на марулята. Знае, че растенията се нуждаят също така от вода и затова вечерта трябва да ги полее. Продължава четенето на „Цялата Вселена“ или на книги от поредицата „Сто въпроса за…“, поглъщайки от тях знания.

Често излиза на разходка с колело сред полята. Върти с все сили педалите, вдишвайки уханието на вечността. Детската вечност е мимолетна, но той все още не знае това; край него гледките постоянно се сменят.

В Шарни е останала само една бакалничка, но в сряда минава камионетката на месаря, а в петък — на търговеца на риба, така че в събота за обяд бабата на Мишел приготвя треска със сметана. Това е последното негово лято в Шарни, но той все още не знае това. В началото на годината старицата е прекарала инсулт. Двете й дъщери, които живеят в околностите на Париж, вече имат намерение да я настанят по-близко, защото тя вече не е в състояние да живее сама по цяла година и да се грижи за градината.

Мишел рядко играе с връстниците си, но поддържа приятелски отношения с тях. Смятат го за малко особен. Има отличен успех в училище и разбира всички уроци без видимо усилие. Открай време е пръв по всички предмети и естествено баба му се гордее с него. Въпреки това съучениците му не го мразят и не го тормозят; той на драго сърце ги оставя да преписват по време на контролните. Изчаква съседът му по чин да привърши и едва тогава обръща страницата. Макар да е отличник, седи на последния чин, съхранявайки крехкото благополучие на своето царство.

6

Един летен следобед, по времето, когато все още се намира в Йон, Мишел тичешком отива на ливадата на своята братовчедка Брижит. Брижит е красиво и изключително мило шестнайсетгодишно момиче, което няколко години по-късно ще се омъжи за невероятен глупак. Това става през лятото на 1967 година. Тя го улавя за ръцете и го кара да се върти около нея, сетне двамата падат изтощени върху прясно окосената морава. Той се сгушва до горещите й гърди; тя носи къса поличка. На другия ден и двамата са покрити с малки червени пъпки, а телата им изгарят от непоносим сърбеж. Trombidium holosericum, или крастният кърлеж, е широко разпространен по ливадите през лятото. Диаметърът на червеното му заоблено телце не надминава два милиметра. Той забива хобота си в тялото на бозайниците, предизвиквайки силно раздразнение на кожата. Linguatulia rhinaria, или лингватулида, обитава носните кухини или челните синуси на кучето, а понякога и на човека. Личинката е овална, с опашка в задната част; устата й е снабдена с челюсти, предназначени за перфорация. Двата чифта придатъци (или израстъци) са снабдени с дълги нокти. Възрастното е бяло на цвят, ланцетовидно и е с дължина от 18 до 85 милиметра. Тялото му е сплеснато, пръстенчато, прозрачно и покрито с хитинови иглички.