Читаем Елементарните частици полностью

От този ден нататък Мишел е поверен на грижите на баба си, която след пенсионирането си живее в департамента Йон, където е родена. Не след дълго майка му заминава за Калифорния и се заселва в комуната на Ди Меола. Мишел я вижда отново едва когато е навършил петнайсет години. Впрочем рядко вижда и баща си. През 1964-та той се отправя за Тибет да прави репортаж за страната, която по това време се намира под китайска военна окупация. В писмо до майка си съобщава, че е добре и че е силно впечатлен от демонстрациите на тибетските будисти, които Китай подлага на жестоки преследвания; после връзката с него прекъсва. След като протестът на Франция към китайското правителство остава без резултат и тялото му така и не е открито, година след това той е официално обявен за безследно изчезнал.

5

През лятото на 1968-а Мишел е вече десетгодишен. От двегодишна възраст живее сам с баба си в Шарни, в департамента Йон, близо до границата с Лоаре. Сутрин става рано, за да приготви закуската на баба си; съставил е специален списък, на който е отбелязал колко време се запарва чаят, броя на препечените филийки и други такива неща.

Често прекарва времето до обяд в стаята си. Чете Жюл Верн, списание „Пиф“ или детективски романи от поредицата „Клубът на Петте“, но най-често се задълбочава в многотомното издание на „Цялата Вселена“. В нея се разказва за съпротивлението на материалите, за формата на облаците, за танца на пчелите. Говори се също така за двореца Тадж Махал, построен от древен цар в памет на починалата царица; за смъртта на Сократ, за това, как преди три хиляди години Евклид е изобретил геометрията.

Следобед слиза в градината. Облегнат на ствола на черешата, с къси панталонки, той усеща меката гъвкавост на тревата. Радва се на слънчевата топлина, която попива в листата на марулята. Знае, че растенията се нуждаят също така от вода и затова вечерта трябва да ги полее. Продължава четенето на „Цялата Вселена“ или на книги от поредицата „Сто въпроса за…“, поглъщайки от тях знания.

Често излиза на разходка с колело сред полята. Върти с все сили педалите, вдишвайки уханието на вечността. Детската вечност е мимолетна, но той все още не знае това; край него гледките постоянно се сменят.



В Шарни е останала само една бакалничка, но в сряда минава камионетката на месаря, а в петък — на търговеца на риба, така че в събота за обяд бабата на Мишел приготвя треска със сметана. Това е последното негово лято в Шарни, но той все още не знае това. В началото на годината старицата е прекарала инсулт. Двете й дъщери, които живеят в околностите на Париж, вече имат намерение да я настанят по-близко, защото тя вече не е в състояние да живее сама по цяла година и да се грижи за градината.

Мишел рядко играе с връстниците си, но поддържа приятелски отношения с тях. Смятат го за малко особен. Има отличен успех в училище и разбира всички уроци без видимо усилие. Открай време е пръв по всички предмети и естествено баба му се гордее с него. Въпреки това съучениците му не го мразят и не го тормозят; той на драго сърце ги оставя да преписват по време на контролните. Изчаква съседът му по чин да привърши и едва тогава обръща страницата. Макар да е отличник, седи на последния чин, съхранявайки крехкото благополучие на своето царство.

6

Един летен следобед, по времето, когато все още се намира в Йон, Мишел тичешком отива на ливадата на своята братовчедка Брижит. Брижит е красиво и изключително мило шестнайсетгодишно момиче, което няколко години по-късно ще се омъжи за невероятен глупак. Това става през лятото на 1967 година. Тя го улавя за ръцете и го кара да се върти около нея, сетне двамата падат изтощени върху прясно окосената морава. Той се сгушва до горещите й гърди; тя носи къса поличка. На другия ден и двамата са покрити с малки червени пъпки, а телата им изгарят от непоносим сърбеж. Trombidium holosericum, или крастният кърлеж, е широко разпространен по ливадите през лятото. Диаметърът на червеното му заоблено телце не надминава два милиметра. Той забива хобота си в тялото на бозайниците, предизвиквайки силно раздразнение на кожата. Linguatulia rhinaria, или лингватулида, обитава носните кухини или челните синуси на кучето, а понякога и на човека. Личинката е овална, с опашка в задната част; устата й е снабдена с челюсти, предназначени за перфорация. Двата чифта придатъци (или израстъци) са снабдени с дълги нокти. Възрастното е бяло на цвят, ланцетовидно и е с дължина от 18 до 85 милиметра. Тялото му е сплеснато, пръстенчато, прозрачно и покрито с хитинови иглички.



Перейти на страницу:

Похожие книги

1. Объективная диалектика.
1. Объективная диалектика.

МатериалистическаяДИАЛЕКТИКАв пяти томахПод общей редакцией Ф. В. Константинова, В. Г. МараховаЧлены редколлегии:Ф. Ф. Вяккерев, В. Г. Иванов, М. Я. Корнеев, В. П. Петленко, Н. В. Пилипенко, Д. И. Попов, В. П. Рожин, А. А. Федосеев, Б. А. Чагин, В. В. ШелягОбъективная диалектикатом 1Ответственный редактор тома Ф. Ф. ВяккеревРедакторы введения и первой части В. П. Бранский, В. В. ИльинРедакторы второй части Ф. Ф. Вяккерев, Б. В. АхлибининскийМОСКВА «МЫСЛЬ» 1981РЕДАКЦИИ ФИЛОСОФСКОЙ ЛИТЕРАТУРЫКнига написана авторским коллективом:предисловие — Ф. В. Константиновым, В. Г. Мараховым; введение: § 1, 3, 5 — В. П. Бранским; § 2 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 6 — В. П. Бранским, Г. М. Елфимовым; глава I: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — А. С. Карминым, В. И. Свидерским; глава II — В. П. Бранским; г л а в а III: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — С. Ш. Авалиани, Б. Т. Алексеевым, А. М. Мостепаненко, В. И. Свидерским; глава IV: § 1 — В. В. Ильиным, И. 3. Налетовым; § 2 — В. В. Ильиным; § 3 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, Л. П. Шарыпиным; глава V: § 1 — Б. В. Ахлибининским, Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — А. С. Мамзиным, В. П. Рожиным; § 3 — Э. И. Колчинским; глава VI: § 1, 2, 4 — Б. В. Ахлибининским; § 3 — А. А. Корольковым; глава VII: § 1 — Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — Ф. Ф. Вяккеревым; В. Г. Мараховым; § 3 — Ф. Ф. Вяккеревым, Л. Н. Ляховой, В. А. Кайдаловым; глава VIII: § 1 — Ю. А. Хариным; § 2, 3, 4 — Р. В. Жердевым, А. М. Миклиным.

Арнольд Михайлович Миклин , Александр Аркадьевич Корольков , Фёдор Фёдорович Вяккерев , Виктор Васильевич Ильин , Юрий Андреевич Харин

Философия