Читаем Елементарните частици полностью

Елементарните частици

Нещо се случи с езика. Един духовен 11 септември, за който сякаш малцина си дадоха точна сметка. "Какво правехте в деня, когато излезе романът «Елементарните частици»?" — би трябвало да се питаме, както се питаме за атентата срещу Кулите близнаци. Нувел Обсерватьор Болезнен и натрапчив, богат и предизвикателен, романът за Частиците ни удивлява не само с идеите си, но и с портрета на едно общество — на едно човечество, което е загубило всякаква способност за връзка. Индипендънт Уелбек отново и отново дълбае под обичайната пошлост, за да разкрие неовладените и твърде неудобни чувства, които често се боим да си признаем. Горчивината му е на разочарован идеалист. Може и да не се съгласите с Уелбек и неговата безпощадно мрачна картина на обществото и човешката природа. Но романът ще ви накара въпреки всичко да преоцените убежденията си, а именно това е стимулиращото предизвикателство на литературата. Книгата е смела и прекрасна. Съндей Телеграф Автор на няколко поетични и есеистични книги, Мишел Уелбек (1958) се налага като един от водещите днес френски писатели с романите си "Разширяване на сферите на борба" (1994), "Платформа" (2001), "Възможност за остров" (2005). Световна известност му носи романът "Елементарните частици" (1998), който се продава в петстотинхиляден тираж само във Франция и е номиниран за наградата "Гонкур". Книгата е преведена в цял свят и филмирана от германския режисьор Оскар Рьолер през 2006 г. М. Уелбек е носител и на авторитетните литературни награди "Тристан Цара" (1992), "Флор" (1996), "Ноември" (1998), международната "Дъблинска литературна награда IMPAC" (2002). "Ентералие" (2005). За новия си роман "Карта и територия" (2010) писателят е удостоен с най-престижната френска литературна награда "Гонкур".

Мишел Уелбек

Философия / Контркультура / Современная русская и зарубежная проза18+

Мишел Уелбек

Елементарните частици

Пролог

Тази книга е преди всичко историята на един човек, прекарал по-голямата част от живота си в Западна Европа през втората половина на XX век. Макар общо взето самотен, от време на време той влизаше във връзка с други хора. Живя в трудни и неспокойни времена. Страната, където се бе родил, бавно, но неумолимо изпадаше в категорията на средно бедните държави; нерядко заплашвани от нищета, хората от неговото поколение прекарваха дните си в самота и озлобление. Чувства като любов, нежност и човешко братство до голяма степен бяха изчезнали; в отношенията помежду си съвременниците му често проявяваха безразличие, ако не и жестокост.

По времето, когато Мишел Джерзински изчезна, той бе смятан за един от водещите биолози и сериозен кандидат за Нобелова награда, но истинското му значение като учен се прояви едва по-късно.

В епохата, когато живя Джерзински, философията най-често бе смятана за лишена от всякакво практическо значение и дори от предмет. Истината е, че мирогледът, възприет в даден момент от членовете на едно общество, определя неговата икономика, политика и нрави.

Метафизическите мутации, тоест радикалните и глобалните изменения в мирогледа на мнозинството, се проявяват рядко в човешката история. Пример за това е раждането на християнството.

Когато една метафизическа мутация се осъществи, тя се разпространява, без да срещне съпротива, докато не изчерпи своите възможности. Тя помита безогледно икономически и политически системи, естетически възгледи, обществени йерархии. Няма човешка сила, която би могла да й се противопостави, докато не се появи нова метафизическа мутация.

Не може да се каже, че метафизическите мутации се стоварват непременно върху отслабващи и залязващи общества. Християнството възниква в момент, когато Римската империя е на върха на своето могъщество; съвършено организирана, тя владее целия познат свят; техническото и военното й превъзходство нямат аналог и въпреки това тя няма никакъв шанс. Съвременната наука възниква в момент, когато средновековното християнство е изградило цялостна система от понятия за човека и за Вселената; то представлява основа за управлението на народите, движеща сила на познанието и творчеството, решаващо условие за мира и войната, определящ фактор при производството на блага и тяхното разпределение; и всичко това по никакъв начин не е в състояние да предотврати неговото рухване.

Мишел Джерзински не бе нито първият, нито главният творец на тази трета, в много отношения много по-радикална метафизическа мутация, поставила началото на нов период в световната история, ала по силата на някои доста странни житейски обстоятелства той стана един от най-съзнателните и прозорливи нейни съзидатели.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1. Объективная диалектика.
1. Объективная диалектика.

МатериалистическаяДИАЛЕКТИКАв пяти томахПод общей редакцией Ф. В. Константинова, В. Г. МараховаЧлены редколлегии:Ф. Ф. Вяккерев, В. Г. Иванов, М. Я. Корнеев, В. П. Петленко, Н. В. Пилипенко, Д. И. Попов, В. П. Рожин, А. А. Федосеев, Б. А. Чагин, В. В. ШелягОбъективная диалектикатом 1Ответственный редактор тома Ф. Ф. ВяккеревРедакторы введения и первой части В. П. Бранский, В. В. ИльинРедакторы второй части Ф. Ф. Вяккерев, Б. В. АхлибининскийМОСКВА «МЫСЛЬ» 1981РЕДАКЦИИ ФИЛОСОФСКОЙ ЛИТЕРАТУРЫКнига написана авторским коллективом:предисловие — Ф. В. Константиновым, В. Г. Мараховым; введение: § 1, 3, 5 — В. П. Бранским; § 2 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, А. С. Карминым; § 6 — В. П. Бранским, Г. М. Елфимовым; глава I: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — А. С. Карминым, В. И. Свидерским; глава II — В. П. Бранским; г л а в а III: § 1 — В. В. Ильиным; § 2 — С. Ш. Авалиани, Б. Т. Алексеевым, А. М. Мостепаненко, В. И. Свидерским; глава IV: § 1 — В. В. Ильиным, И. 3. Налетовым; § 2 — В. В. Ильиным; § 3 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным; § 4 — В. П. Бранским, В. В. Ильиным, Л. П. Шарыпиным; глава V: § 1 — Б. В. Ахлибининским, Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — А. С. Мамзиным, В. П. Рожиным; § 3 — Э. И. Колчинским; глава VI: § 1, 2, 4 — Б. В. Ахлибининским; § 3 — А. А. Корольковым; глава VII: § 1 — Ф. Ф. Вяккеревым; § 2 — Ф. Ф. Вяккеревым; В. Г. Мараховым; § 3 — Ф. Ф. Вяккеревым, Л. Н. Ляховой, В. А. Кайдаловым; глава VIII: § 1 — Ю. А. Хариным; § 2, 3, 4 — Р. В. Жердевым, А. М. Миклиным.

Арнольд Михайлович Миклин , Александр Аркадьевич Корольков , Фёдор Фёдорович Вяккерев , Виктор Васильевич Ильин , Юрий Андреевич Харин

Философия