— Дойде към шест и седна в сепарето точно отсреща. — Посочи зад Ландърс. — Аз му сервирах. Поръча си чийзбургер с пържени картофки и изпи две бири „Блу Рибън“. Вече никой не пие „Блу Рибън“. Спомням си, че ми хрумна, че няма да изглежда никак зле, ако отслабне малко и обръсне тия чорлави бакенбарди.

— Вече никога няма да ги обръсне. Мъртъв е.

Пати ахна.

— Будалкаш ли ме?

— По-умрял не може да бъде. Снощи са го убили. Срещна ли се тук с някого? Видя ли го да си тръгва?

— Съни беше на касата, когато си тръгна. Тръгна си сам, но попита Съни за „Маусес Тейл“.

— Така ли? Още нещо?

— Доста неприятен тип. По-самонадеян, отколкото трябва с това голямо шкембе и евтин костюм. Когато си платил сметката, попитал Съни къде може да намери забавления за възрастни. Място, където показват всичко. Съни ми каза. Сторило му се смешно. Каза, че единственият начин този тип да получи нещо подобно е да си плати.

— „Маусес Тейл“, а? — каза Ландърс и стана. — Благодаря, Пати. След всичките тези години най-накрая ще те включа в списъка ми за коледни картички.

— Изчакай малко де! — възкликна Пати. — Дай някоя подробност. Нещо по-интересно няма ли?

— Съжалявам, но точно сега не мога. Ще чуеш подробностите по новините.

— Типично по мъжки. Винаги искате нещо срещу нищо.

Ландърс се обърна, без да предложи да си плати.

— Благодаря за пепсито. И за информацията също. Като дойда пак, ще ти разкажа.

Погледна в огледалото, докато излизаше през вратата, и видя Пати да му праща въздушна целувка. После подвикна:

— Лоти, този мъж има хубав задник!

— Заеби го — отговори Лоти. — Той е педал.

Лоти беше доста сладка и Ландърс я беше чукал няколко пъти, но после я заряза. Просто трябваше. На света имаше прекалено много други жени, които искаха да легнат с него. Бе решил, че им дължи поне това — да не се обвързва.

12 април

11:45

Надървен проповедник. Ето това беше човек по вкуса на Ландърс. Той звънна на Джими Браун, за да му каже за следата и че отива в „Маусес Тейл“. Браун му каза, че са намерили свидетел, нощната рецепционистка на мотела, която казала, че около полунощ й се сторило, че е видяла жена да се качва към стаята на Тестър.

Браун му каза още, че Тестър бил евангелист, пътуващ проповедник от Нюпорт в Кок Каунти, на стотина километра на югозапад от Джонсън Сити. Нюпорт беше прословут в средите на правоохранителните органи с три неща: автоджамбазки работилници, производството на марихуана и особено с боя с петли. Освен това Ландърс беше чул, че някои от тамошните проповедници са змиеукротители и доказват вярата си, като размахват гърмящи змии и пепелянки, докато рецитират проповедите си, както е казано в Евангелието. Запита се дали мъртвият проповедник не е бил от тях.

Влезе в паркинга на „Маусес Тейл“ малко преди дванадесет и заобиколи сградата. Отзад имаше само една кола — черно беемве купе — и една червенокоса жена тъкмо слизаше от нея. Носеше черни кожени панталони и тясна блузка с шарките на леопард. Очевидно й беше трудно да крачи по чакъла на осемсантиметровите си токове. Облеклото й определено беше прекалено екстравагантно, но пък имаше достатъчно хубаво тяло, което да тушира дразненето.

Ландърс спря до беемвето, слезе, представи се и показа на жената служебната си карта. Тя се здрависа с него и обясни, че се казва Ърлин Барлоу. Тя била собственичката. Съпругът й починал преди известно време и след смъртта му тя поела заведението. Лицето й беше хубавко и носеше от новите сутиени, които повдигаха бая нещо. Но сигурно беше поне на петдесет, така че Ландърс реши, че яркочервената й коса е боядисана.

— Какво мога да направя за теб, скъпи? — попита тя, след като размениха по още някоя любезност.

— Кога отваряте? — Ландърс беше разочарован, че заведението е затворено: искаше да разговаря със служителите. Всъщност, честно казано, беше се надявал да види някои от тях в действие. Беше чувал, че „Маусес Тейл“ е доста жежко място, но никога не беше идвал тук. Когато му се приискваше да отиде в стриптийзьорски клуб, отиваше на плажа или в Атланта. Въпреки че много обичаше да зяпа задници и цици, знаеше, че БРТ ще го изхвърли, ако се разчуе, че виси в местния мераклийски бар. Тези места бяха прословути и заради наркотиците.

— В пет — отговори жената. — Работим от пет до два шест дни в седмицата. В неделя почиваме. — Говореше леко дрезгаво и провлачено, почти сладострастно. Е, може би си беше професионално.

— Значи снощи сте работили?

— Обикновено сряда е добра нощ за нас. Нали разбираш, в средата на седмицата хората искат малко да отпуснат.

На лицето й играеше лека усмивка. Ландърс се запита колко ли отпускания има всяка сряда.

— Снощи имаше ли много хора?

— Не беше нещо особено, миличък. Имаш ли нещо против да ми кажеш защо разпитваш?

Ландърс гледаше устата й. Хубави зъби и яркочервени като захарни ябълки устни. Цветът им приличаше на боята на „Шевролет“ модел 1956. За миг си представи как обгръщат чепа му.

— Госпожо Барлоу, просто си върша работата — отговори той. — Очевидно нямаше да съм тук, ако не провеждах разследване.