Читаем Един невинен клиент полностью

— Всичко, което ти разказах преди, е истина, с изключение на последната част. Госпожа Ърлин не само го помоли да си върви, когато се напи и започна да ми досажда и да се прави на глупак. Попита ме дали искам да й помогна. Каза, че искала да даде урок на проповедника. Каза, че единственото, което иска от мен, е да отида с нея до стаята му в мотела, тя щяла да се погрижи за останалото. Казах й, че ще го направя.

— Какво се случи после?

— Госпожа Ърлин отиде при него, за да си поговорят, и той излезе във фоайето за няколко минути. Когато се върна, тя ми каза да си взема палтото, отиде в кабинета си и се забави там известно време, след това излезе и се качихме на колата й. Последвахме го до паркинга на мотела. По пътя тя ми каза, че той си мислел, че ще отида в стаята му, за да правим секс. И ми даде малка бутилка скоч. Каза ми, че щом стигнем до мотела, трябва да вляза в стаята му и да му предложа питие. Каза, че е сложила нещо в уискито и че щом той го изпие, ще заспи, а аз да изтичам до колата и да й кажа. Мисля, че искаше да му вземе парите.

— Но очевидно нещо се объркало — подхвърлих.

Тя притисна юмрук към устата си и прошепна:

— Да. — Погледът й беше отнесен. Придоби същото изражение, с което ми бе разказала за произшествието с кашата.

— Когато стигнахме до мотела, аз слязох от колата и се качих по стълбите с него. Госпожа Ърлин остана да чака на паркинга. Аз влязох в стаята и той затвори вратата. Извадих шишенцето от чантата си и го попитах дали иска да пийне. Той го взе, остави го на масата и отговори, че не ме е довел да си пием. Лицето му беше ужасно… все едно беше луд. След това, преди изобщо да разбера какво става, ме удари. Удари ме толкова силно, че паднах на леглото и едва не изгубих съзнание.

— После… после си свали панталоните и ми смъкна гащичките… — Направи пауза и си пое дълбоко дъх. — Претърколи ме по корем и ми пъхна онова нещо в… — И посочи дупето си.

— Сношил се е с теб анално?

— Какво? — Явно не знаеше какво означава това.

— Няма значение. Можеш ли да продължиш?

— Имах чувството, че се случва на някого другиго — каза тя. — Сякаш летях под тавана и го гледах оттам какво прави. Същото ставаше, когато татко Томас ми правеше разни неща. Едновременно псуваше и проповядваше, наричаше ме каква ли не. После си извади онова нещо, отиде до масата, взе шишенцето и отпи голяма глътка. Залитна, седна на леглото и почна да се съблича. Имах чувството, че е забравил, че съм там… На масата имаше нож. Мисля, че беше негов. Помня, че се гледах как отивам до масата и го взимам. Беше от онези сгъваемите. Той вече хъркаше. Отворих ножа, върнах се при леглото и започнах да го мушкам. Мушках го, докато повече не можех, докато вече не успявах да вдигна ножа. След това мисля, че просто излязох през вратата. Дори не си обух гащичките.

— Помниш ли какво направи Ърлин?

— Май да — отговори момичето. — Дотича по стълбите при мен, загърна ме с палтото си и ми взе ножа. Заведе ме до колата и ме сложи да седна. Попита ме какво е станало и аз се опитах да й разкажа. Тя отиде в стаята, но не знам какво е правила там. После ме заведе вкъщи и в задния двор изми кръвта от мен с маркуча. Каза, че не иска никаква кръв в банята. След това ме вкара вътре и каза, че трябва да излезе за малко. Обаче я нямаше доста дълго.

— След това говорихте ли за случилото се?

— Не много — отговори Ейнджъл. — Тя каза, че много съжалява за всичко, но че сега той поне нямало да причини болка на друго момиче. Каза ми и никога да не споменавам какво се е случило. На никого. И когато после дойде полицията, ми каза да не разговарям с тях. Нареди на всички служители в клуба да не говорят пред полицията. Когато дойдоха да ме арестуват, ми каза, че щом искат да говорят с мен, да поискам адвокат.

— Ейнджъл, ти не каза нищо за отрязания пенис. Помниш ли да си го правила?

— Не съм го отрязала.

— Сигурна ли си?

— Да. Щях да ти кажа, ако го бях направила.

Повярвах й.

— Добре направи, че ми каза какво се е случило.

— Сигурно ще трябва да остана в затвора до края на живота си?

— Съмнявам се. Това променя някои неща, но не променя факта, че те нямат кой знае какви доказателства срещу теб.

— А сестра ти? Аз никога не съм говорила с нея.

— Сигурен бях — отговорих. — Трябва да ми се довериш. Ще измисля нещо. Просто ми трябва малко време, за да си помисля.

След като надзирателите я отведоха, останах сам на масата, неспособен да стана и да изляза. Вратата избръмча два пъти, но аз просто си седях и не можех да помръдна.