— Ще стигнат, та тая малка кучка да бъде осъдена за убийство.

— Това не е достатъчно да я осъдиш за просто нападение, камо ли за убийство.

— Точно това исках да чуя — ухили се Ландърс. — Продължавай да лежиш на тази кълка.

— Доказателствата в този случай са най-слабите, които съм виждал.

— Откога ДНК тестовете се смятат за слаби?

— Космите й вероятно са се полепили по него, докато я е опипвал в клуба — посочих.

— Може би. Можеш да се опиташ да пробуташ това на съдебните заседатели, но фактът е, че космите й бяха открити върху неговия труп в мотелската му стая.

— Не е достатъчно.

— Нашият свидетел казва, че момичето и Барлоу са последвали жертвата, когато същата вечер си е тръгнал от клуба. Те са последните хора, които са го видели жив.

— Твоята свидетелка е лъжлива проститутка с наркопроблеми.

— А твоята клиентка е тайнствена женичка, която работи в стриптийз клуб. Непозната. От кой знае къде. Съдебните заседатели няма да я заобичат особено, когато видят тази синина.

— Не разполагаш нито с оръжието, нито с мотив.

— Не ми трябва нито едното, нито другото. Имаме достатъчно косвени доказателства, за да осигурим присъдата й. И знаеш ли какво? Смятам, че преди това да приключи, ще изплува още нещо.

— Вече изплува. Чу ли за Върджил Уотърсън? Смятам, че тази сутрин сте си поговорили. Така ли е?

Настъпи продължително и напрегнато мълчание.

— Откъде знаеш, по дяволите?

— Той звънна първо на мен. Описа ми какво е видял през въпросната нощ. Каза, че според него не сте арестували, когото трябва. Просто се опитвал да направи каквото трябва. Казах му да ти се обади и да ти разкаже какво е видял и че може би ще се опиташ да направиш каквото трябва. След като сте разговаряли, ми се обади пак. Каза, че не си проявил кой знае какъв интерес към тази информация. Трябваше да го предположа.

— Той е ненадежден. Чакал е два месеца, преди изобщо да си направи труда да се обади.

— Притеснявал се е за брака си.

— Там е царял мрак. Било е след полунощ. Няма начин да я е разпознал.

— Видял е Ърлин. Тя е била сама. Видял е корвета. Това съвпада с казаното от Джули Хейс. Какъв ти е проблемът, мамка му? Май трябва да огледате по-внимателно тази Ърлин Барлоу.

— А ти си гледай твоята скапана работа. Нямам нужда от съветите ти.

— Значи ще пренебрегнете тези показания?

— Какво да пренебрегна? Що се отнася до мен, той никога не се е обаждал.

Някой почука на вратата и тя зейна. Влезе Бика — тоест полицай Харолд Дийкинс. С Ландърс бяха приятели по чашка и легендарни скандалджии, така че прякорът много му подхождаше. Раменете му едва се провряха през касата на вратата.

— Казаха ми, че ще те намеря тук — обърна се той към Ландърс. Ландърс остана неподвижен, аз също. Дийкинс ни изгледа. — Всичко наред ли е, момчета? По правилата ли играем? — Думите му не намалиха натрупаното напрежение.

— С твоето другарче си говорехме за арестуването на невинни хора — отговорих, все още втренчен в Ландърс. Той също бе вторачил поглед в мен, но не отговори.

— През онази нощ Уотърсън е видял Ърлин Барлоу на моста — продължих аз. — Била е сама. Моята клиентка не е била там. Нали знаеш какво означава това, а?

— Нищо не означава. Аз смятам, че ти си се наговорил с този тип. Платил си му, за да каже, че е видял корвета.

— Съжалявам — ухилих се, — но това подхожда повече на теб.

— Дилард, знаеш ли какво? Губиш си времето да говориш с мен. Моята работа беше да разследвам този случай и да извърша арест. Точно това направих. Сега работата ми е да се подготвя за процеса, да дам показания и да гледам клиентката ти да получи онова, което заслужава — игла в ръката.

Започна да прибира нещата в картонената кутия. Дийкинс се извисяваше над рамото ми. Станах да си вървя. Когато прекрачвах прага, спрях и се обърнах към Ландърс. Тъкмо беше свършил с прибирането на доказателствата и вдигаше кутията.

— Тя е невинна — казах. — Никого не е убивала.

Раменете му трепнаха едва забележимо. Какво беше това? Нима бе вдигнал рамене?

— Чуваш ли ме? Никого не е убивала!

Знаеше го. Кучият син го знаеше. Обърнах се и си тръгнах.

25 юни

13:00

Веднъж седмично ходех при Ейнджъл, но разговорите, които водехме, бяха по-скоро лични, отколкото професионални. Вече бях чул нейната версия на случилото се през нощта, когато беше убит Тестър, затова прекарвах времето с нея в опити да получа малко информация за миналото й. Тя не беше особено склонна, но по време на второто ми посещение, изглежда, реши, че ми има достатъчно доверие, за да ми каже истинското си име и откъде е.

Предадох тази информация на Даян Фрай — тя работеше вече от седмици. Освен това изпратих Том Шорт, съдебен психиатър, който три пъти разговаря с Ейнджъл. Бях си уговорил срещи и с двамата в един и същ следобед.

Даян беше ходила до Оклахома и Охайо, за да търси свидетели и документи. Чаках с безпокойство какво ще каже. Масата в съвещателната зала беше покрита с документи.