Кори бръкна в хладилника за бира, намери само три кена и се сети за двата стека, които бе пуснал на пода при Дар. Мамка му. Лаймън беше виновен. Сега имаше само три бири, с които да запълни дългата нощ след тежък работен ден, и всичко това заради един хлапак, който не знаеше какво е уважение, точно както и майка му.

Ще му го кажа два пъти. О, и как само ще му го кажа!

Но къде, по дяволите, се беше дянал? Нощ след нощ се измъкваше и запрашваше нанякъде, а Кори обикновено не беше в настроение да го търси. Сега обаче се задаваше буря. Плющеше дъжд, надигаше се ураганен вятър, къде ли щеше да се скрие това лайно? На острова имаше само четири къщи, две от които щяха да се превърнат в купчина трески при един силен вятър. Къщата на Дуейн Пърсел се държеше, но тя беше добре уплътнена.

Кори излезе на верандата и огледа двора, вдигнал бирата до устата си.

Но нямаше нищо освен скали и вода, както винаги на това прокълнато от Бог място. И чайки, разбира се. Дори в бурята тези проклети чайки си бяха там, крещяха, рееха се в небето, спускаха се надолу и пак се издигаха, и пак крещяха. На Кори му се искаше да ги запука с ловната пушка, да прочисти небето от тези твари. Проследи с поглед ятото, прицелвайки се мислено, видя го как се издига, после се спуска…

И видя отворения прозорец на къщата на Дуейн Пърсел. Беше открехнат навън, така че крилото изпъкваше леко от фасадата, едва забележимо през горните клони на една изсъхнала ела. Ако не бяха чайките и вятърът, който разлюля клоните, може би нямаше да го види.

Но го видя.

45

Лаймън притваряше крилото на прозореца, за да не навява вятърът дъжд в стаята, когато баща му откърти с един ритник листа шперплат. Лаймън беше с гръб към вратата и за момент, за една блажена част от секундата, си помисли, че вятърът е съборил шперплата. После чу гласа на баща си:

— Ах ти, подлец мръсен…

Извърна се светкавично от прозореца и погледна първо към баща си, после към Секира… не, огледа се за нея, но я нямаше.

Тя бе побягнала със скорост, на която той не вярваше, че е способна, а когато я зърна, разбра, че това ѝ е струвало значителна болка. Пълзеше като огромно насекомо по пода и стъпалата ѝ бяха последното, което видя, преди да се скрие в мрака на коридора. И да го изостави. Сам с гнева на баща му. Също като майка му навремето.

За момент го заболя от предателството ѝ, но после вдигна поглед към баща си, видя присвитите му жестоки очи, потънали дълбоко в орбитите над провисналите от бирата подпухнали бузи, и си каза: Браво, Секира. Скрий се, не се показвай.

Защото той много пъти бе виждал баща си, обзет от ярост, но този път не беше като другите. Този път нямаше да се размине само с шамари. Лаймън вече го знаеше.

— Откога влизаш с взлом в чужди къщи? — Кори говореше тихо, без да заваля думите, и това подплаши Лаймън повече от всичко друго. Той с ужас осъзна, че баща му е трезвен.

Това беше много лошо. Пиян, той беше зъл и противен, но трезвен? Лаймън не го бе виждал често толкова гневен. За разлика от майка му. Той си спомняше онези нощи, когато тя бе отваряла вратата и му бе казвала да бяга.

— Попитах те нещо.

Зад гърба му небето бе станало черно, а до залеза имаше още много време; беше като насинено око, първо сиво, после лилаво-черно, сякаш беше паднала нощ. Къщата се тресеше от поривите на вятъра. Дъждът плющеше по керемидите и нахлуваше вътре, защото Кори бе отпрал шперплата като лейкопласт от рана.

— От няколко седмици — отвърна шепнешком Лаймън.

Нямаше да спечели нищо, ако излъжеше. Единственото, за което си струваше да лъже, беше жената, изчезнала като на магия от канапето. С усилие на волята се застави да не поглежда вдясно, към коридора, в който се криеше тя.

— От няколко седмици — повтори като ехо Кори и направи крачка навътре. — Бягаш от дома ми, криеш се в къщата на умрял и имаш наглостта да ходиш при Дар да ѝ дрънкаш небивалици. Чувам, че с дъртата вещица яко сте се забавлявали за моя сметка. Шегички за вино, а? Купил си някакви смешни чорапи даже. За теб аз съм посмешище, така ли? Къде ти отидоха шегичките, синко? Кажи ми една, целият съм слух.

Докато говореше, Кори се огледа наоколо и забеляза храната върху кухненския плот и торбата с покупките. Замръзна, когато видя и пластмасовия леген с женски дрехи.

— Изгорил си го, викаш. Мръсен лъжец!

Когато се извърна отново към Лаймън, на лицето му бе изписано изражение на вълк, готов да се нахвърли върху плячката си. Тръгна към него с бавна, отмерена крачка и с налудничав блясък в очите.

— Значи идваш тук да се обличаш като жена, а? Толкова ти липсва мама, че не намираш добра дума за баща си, дето ти е дал живот. Онази кучка ни напусна, или си забравил? Но ти си я искаш, а за теб аз съм само посмешище.