Читаем Един честен човек полностью

А сега — у дома. Това беше единственото място, където можеше да отиде, нали?

Но преди това трябваше да се убеди, че казаното от мъжа със слънчевия загар е истина, а от къщи нямаше как да направи това. Не и в подробности. По телевизията сигурно щяха да кажат нещо повече, но в обществената телевизия обикновено бяха предпазливи. Добрите хора от Салвейшън Пойнт не спазваха такива високи журналистически стандарти. В бакалията на Дар беше местната борса за клюки, сред които можеше да се намери и частица истина.

Там, разбира се, щеше да го чака групичка любопитни с въпроси към него.

Той погледна нагоре към прашния път, който щеше да го отведе у дома, после отново към бакалията. Пое си дъх, прекоси застлания с чакъл паркинг и влезе.

Никой не се обърна да го погледне. Очите на всички бяха вперени в единствения телевизор, монтиран малко под тавана; десет лица, извърнати към екрана като слънчогледи. Дар стоеше облегната на тезгяха, с гръб към вратата, и държеше дистанционното в ръка.

— Имаме картина от залива Пенъбскот, където щатската полиция и морските патрули на Мейн продължават да претърсват водите край Салвейшън Пойнт, използвайки комбинация от сонарна техника и водолазни екипи — редеше напевно женски глас. — Претърсва се участъкът, където местни момчета, почиствали верандата на една от вилите на брега, са видели неидентифициран женски труп. Неидентифициран женски труп. Налягането в черепа на Изриъл се повиши, краката му бяха като заковани на пода.

— Последни новини по случая — продължи гласът. — На живо от Рокланд предава Ан Хъчисън.

На екрана се появи привлекателна блондинка, застанала до фериботния терминал в Рокланд с драматично развята от вятъра коса. Въпреки слънчевия ден беше облечена с ярък дъждобран с емблемата на телевизионната станция.

— Благодаря ти, Холи — каза Ан Хъчисън. — Източници от полицията и от щатската криминалистична служба ме информираха, че ще бъде извършена аутопсия, но засега всички признаци сочат удавяне.

Всички признаци? И какви са те, запита се Изриъл, ако не броим, че е била извадена от водата? Това не беше ли само един признак?

— Засега не разполагаме с допълнителна информация, а от полицията запазват мълчание по въпроса, тъй като жената не е идентифицирана. Макар да няма официално потвърдена връзка, важно е да си припомним, че трупът беше открит недалече от мястото, където само преди седмица на борда на луксозна яхта бяха намерени седем жертви на убийство, между които кандидат-сенаторите Ричард Хосмър и Пол Гарднър. За момента никой не е заявил, че има връзка между тези две събития, но може смело да се каже, че много от местните хора обсъждат тази възможност, тъй като става дума за нещо извънредно, случило се в тяхната малка общност.

Изриъл имаше усещането, че бирата, която отдавна бе отделил от кръвоносната си система, се завръща с пълна сила; светът около него беше забавил ход и му се струваше някак далечен. Погледна към хладилната витрина, заредена с кенове бира — здравейте, стари приятели! — и няколко еднолитрови бутилки „Пабст“. Отвори вратата, усети ледения дъх по лицето си и посегна към един „Пабст“.

— Властите молят за помощ при идентифициране на жертвата на удавяне. Била е открита по черен бански от две части, без каквито и да било документи за самоличност.

Започва се. Женското тяло като зрелище. Женски труп? Е, добре, пак ще свърши работа. Може би така е дори по-добре. Приковава вниманието на аудиторията.

Той извади кена, остави вратата на хладилната витрина да се затвори сама, чу тихия звук от допира на силиконовите уплътнения в метала и сякаш собственият му мозък се затвори срещу всяка възможност за трезва преценка. Все едно цялото му същество се оттегли в някакво първично място, където имаше само усещане и реакция, и сетивна памет, която го върна към първата му нощ в затвора, към първото му сбиване.

Не мисли за утре и за вчера. Бъди тук сега.

Мантра на съзнателното действие, така си мислеха редовите граждани, но Бъди тук сега беше и философията на воина. Действие и реакция. Не мисли извън момента, извън пространството, извън опонента насреща ти. Ако мислиш за друго, може сериозно да пострадаш, дори да умреш.

— По информация, предоставена от щатската полиция на Мейн, жертвата е била метър и петдесет и осем, приблизително петдесет килограма, с кестенява коса, кафяви очи и матова кожа. Смята се, че е между осемнайсет и двайсет и пет годишна. Единственият отличителен белег по тялото ѝ е татуировка от вътрешната страна на лявата китка — една-единствена дума, която само добавя към трагедията.

Скрежът по кена с бира сякаш се просмука в кръвта му.

— И каква е била тази дума, Ан? — попита водещата от студиото.

— Думата е respirer — каза тържествено репортерката. — Означава „дишам“ на френски.