— Не — отвърна Лаймън, после бързо добави: — Не бива баща ми да ме види.

Мълчание. Тя се наведе към него. Той се дръпна панически назад, оттласквайки се с крака от пода, докато гърбът му се удари в стената, а жената се пресегна и вдигна челника.

— Стой долу.

И Лаймън остана долу.

Тя огледа челника в ръцете си и на по-силната светлина той забеляза тъмна линия по шията ѝ, която тръгваше от дупка над ключицата, и за миг беше сигурен, че някой се е опитал да ѝ пререже гърлото. После тя се размърда, тъмната линия се размърда с нея и той се досети, че е колие, малка висулка върху обикновена тъмна верижка. Жената насочи червения лъч към него. Лаймън вдигна ръка, за да закрие очите си. Тя раздвижи лъча да го огледа от глава до пети, после угаси челника.

Двамата останаха да седят един срещу друг в мрака. Лаймън чуваше ударите на сърцето си. Каза си, че и жената би трябвало да ги чува.

— Как се казваш? — попита го.

— Лаймън. Лаймън Ранкин.

— Откъде идваш?

— От съседната къща. Не се вижда оттук, но е зад тези борове…

На бледата лунна светлина Лаймън видя, че жената направи жест с длан, обърната надолу, казвайки му да говори тихо. Той опита отново, този път шепнешком:

— Трябва да се скрия тук. Баща ми не бива да ме намери. Може ли? Моля ви. Това е мястото, където се крия.

— Ти се криеш.

— Трябва да се крия!

— Ти трябва да се криеш?

— Да.

И тогава тя се разсмя. Смехът ѝ беше тих, но определено беше смях и наред с това беше най-ужасяващият звук, който Лаймън бе чувал.

— Е, добре — каза жената с кървавите стъпала и брадвата. — Тогава ще се крием, Лаймън Ранкин. Ще се крием.

7

Изриъл Пайк спа зле — сънува яркочервена кръв върху снежнобял килим и се събуди с главоболие, каквото не бе изпитвал от дните, когато пиеше. Дори устата му беше суха, както винаги след препиване с уиски. Намери бутилката си с вода, изпи я, но все още се чувстваше обезводнен и езикът му беше подут. Пусна радиото, като си мислеше, че международните новини ще му помогнат да избяга от този остров и от себе си. Дядо му и баба му винаги го бяха карали да слуша международните новини, които да му напомнят, че някъде там се намира широкият свят и че е важно да се замисли за гледните точки на хора от други места. За Джозая и Мириам Пайк от новините по телевизията нямаше голяма полза. Двамата им синове — Чарли и Стърлинг — признаваха само новини, които им се съобщаваха лично. На острова си имаме достатъчно драми, казваше Чарли, когато родителите му включваха радиото, защо трябва да се интересуваме и от Бангладеш? Това беше неизменният му пример. Едва ли можеше да покаже Бангладеш на глобуса, дори някой да го ориентираше на кой континент се намира.

Радиото върху кухненския плот беше почти на годините на Изриъл, работеше с дебели кръгли батерии, които бързо се изхабяваха, и имаше червен индикатор, който му напомняше за диктофона на Стърлинг. Той включи на щатското обществено радио с надеждата да избяга от действителността, но вместо това чу познатия глас на Рейчъл Мартин да споменава името му.

„Труповете са били открити от Изриъл Пайк, жител на остров Салвейшън Пойнт“, каза гласът.

Името му прозвуча някак лично, едва ли не фамилиарно, понеже Изриъл беше прекарал много сутрини, заслушан в обясненията ѝ за външния свят. Сега той отново се заслуша, докато Рейчъл Мартин разказваше историята на живота му. Беше я разбрала правилно. И той оценяваше това. Без излишна назидателност, без интригантски намеци, просто, стегнато, точно обобщени с неутрален тон, включително в частта, където обясняваше как е убил баща си. След това тя премина към описание на хората, които се бяха намирали на яхтата. Той бе видял лицата им на полицейските снимки и сега не можеше да не си представи точните им местонахождения, вече като трупове, докато Рейчъл разказваше кой какъв е бил.

Пол Гарднър, на 49 години, главен прокурор на щата Мейн, току-що обявил кандидатурата си за сенатор, женен, с две деца.

Дрю Гарднър, 56-годишен, основател на хедж фонд, телевизионен експерт по финанси. Собственик на „Мерео“. Два пъти развеждан, без деца.

Ричард Хосмър, на 62, федерален областен съдия и пряк съперник на Гарднър за сенатското място. Непопулярен на Салвейшън Пойнт заради решаващия си глас, потвърдил забраната за лов на омари в яростно оспорваната Ничия зона между Мейн и Канада.

Морган Уест, 52-годишен, завеждащ Следствения отдел към Главната прокуратура на щата Мейн. Женен, с три деца.

Джей Наш, на 49, от щата Индиана, ветеран от Афганистан, основател на частна охранителна фирма. Работил за съдия Хосмър като шеф на охраната на кампанията му.

Тони Уинслоу, 45-годишен, капитан на яхта „Мерео“ през всичките шест години, откакто Дрю Гарднър я бе купил. Две десетилетия бе обикалял света по линия на яхтения бизнес. Разведен, с едно дете. Когато не бил на път, живеел в Сейнт Огъстин.

Мануел Кореа, на 33, член на екипажа на „Мерео“, от Маями, ерген, без деца.