Читаем Допустим риск полностью

— Да — отвърна Ким, като се опита да потули разочарованието.

Малко след като камионът с носачите се скри, тя съзря иззад дърветата мерцедес, който се носеше с бясна скорост насам. Беше Стантън. Ким извика на Едуард, че имат гости, после отиде да отвори.

— Къде е Едуард? — попита братовчед и, без дори да поздрави.

— Горе — посочи през рамо Ким.

Той профуча покрай нея и се провикна към приятеля си да слезел долу. Личеше си, че е развълнуван.

Ким усети как пулсът и се ускорява. Знаеше, че Едуард е на ръба, и се притесняваше, че Стантън съвсем ще го извади от равновесие. Братовчед и никога не се съобразяваше с чувствата на другите.

— Слизай, де! — извика той отново. — Трябва да поговорим.

Едуард се показа от чупката на стълбите. Слизаше бавно.

— Какво пак е станало? — попита той.

— А, нищо особено — подметка ехидно другият мъж. — Просто капиталът ни се топи като пролетен сняг покрай тези твои щуротии. Проклетата лаборатория продължава да гълта луди пари! Какво толкова правиш, дявол го взел, да не облицоваш кенефите с диаманти?

— Какво точно имаш предвид? — сви вежди ученият и застана нащрек.

— Всичко! — тросна се Стантън. — Да си рече човек, че досега си работил за Пентагона — поръчваш само най скъпото!

— За първокласни изследвания имаме нужда от първокласно оборудване. Обясних ти го съвсем ясно още докато обсъждахме как ще създадем „Омни“. Дано не си въобразяваш, че можеш да купиш такава лаборатория от разпродажба на вещи втора ръка.

Ким ги наблюдаваше. Колкото повече си крещяха, толкова повече се успокояваше тя — Едуард беше ядосан, но се владееше напълно.

— Добре де, добре. — укроти се накрая Стантън. — Да не се занимаваме засега с цената на лабораторията. Я ми дай някакъв график — кога според теб можем да внесем за одобрение лекарството в Службата за лекарствени средства? Трябва да знам, за да пресметна кога ще престанем да наливаме и ще започнем да печелим нещичко.

Едуард вдигна отчаяно ръце.

— Хубава работа! Още не сме отворили лабораторията, а ти ми говориш за срокове. Още преди да решим да регистрираме фирмата, обсъдихме въпроса за Службата. Забрави ли?

— Слушай, всезнайко такъв! — сопна се другият мъж. — Цялото бреме лежи върху моите плещи! Да не мислиш, че съм започнал да ги печатам тия пари? За нещастие няма да ми е никак леко да крепя лодката на повърхността, ако и занапред пилееш капитала за щяло и нещяло! — Стантън се извърна към братовчедка си, която се бе облегнала на стената във всекидневната. — Кажи му, Ким, на това дебелоглаво магаре, че отговорното отношение към парите е сред най-важните изисквания в новопоявилите се фирми.

— Не забърквай и нея! — изръмжа Едуард.

Стантън явно усети, че е прекалил, защото начаса подхвана с по-примирителен тон:

— Добре де, нека поговорим по-спокойно — рече той и вдигна ръце, сякаш се предаваше. — Не си криви душата, признай, че ти предлагам нещо разумно. Трябва да имам поне най-обща представа какво смяташ да правиш в тази твоя позлатена лаборатория, за да предвидя какви пари ще ни бъдат нужни и да ги осигуря.

Едуард въздъхна шумно — личеше си, че вече не е толкова напрегнат.

— Едно е да ме питаш какво ще правим в лабораторията, съвсем друго — да нахълтваш тук и да настояваш да ти посоча дата, когато да представим за одобрение лекарството.

— Извинявай, трябваше да съм по-тактичен — отстъпи приятелят му. — Кажи сега как го виждаш този твой план за атака.

— Веднага щом стане възможно, ще се постараем да разберем всичко за лекарството — поясни ученият. — Първо трябва да довършим химическите изследвания, после сме длъжни да започнем контролните биологични изследвания, за да разберем как лекарството се усвоява и да изясним токсичността. Токсикологичните изследвания трябва да се направят и „ин витро“, и „ин виво“ върху отделни клетки, върху групи от клетки и цели организми. Ще започнем с вирусите, после ще преминем към бактериите и накрая ще направим опити с висши животни. Освен това на молекулярно равнище трябва да определим връзките и начините на реакция. Трябва да проведем изследвания при всякакви температури и „рН“. Едва след това можем да подадем документи в Службата по лекарствени средства — и чак тогава можем да мислим за клиничната фаза.

— Майко мила! — простена Стантън. — Свят ми се зави. Че то ще отидат няколко десетилетия, докато стигнем до този етап! Ужас.

— Няма да са десетилетия — възрази ученият. — Но все пак ще са години. Вече те предупредих. Същевременно ти обещах да стане много по-бързо от дванайсет години, обичайния период за разработването на ново лекарство.

— Може би шест години?

— Не мога да ти кажа, докато не започнем работа и не получим поне някакви данни. Единственото, което съм в състояние да ти обещая, е, че ще бъде повече от три и по малко от дванайсет години.

— А има ли някакъв шанс да е три години? — не мирясваше Стантън.

— Би било истинско чудо — призна Едуард. — Но е възможно. Има обаче още нещо, което трябва да отчитаме. Сега по лабораторията пръснахме много капитал. Почнем ли работа, разходите ще намалеят значително.