Читаем Допустим риск полностью

Взе една и погледна гръбчето. С бяло мастило върху черния фон бе написано на ръка „Буревестник“. Стана и любопитно какво ли има вътре и разлисти страниците. Отпърво младата жена си помисли, че това е личен дневник: всички написани на ръка бележки започваха с дата, след която идваше подробно описание на времето. После обаче видя, че това е не личен, а корабен дневник от периода между 1791 и 1802 година. Остави го и погледна гръбчетата на другите книги в купчината. Върху седем от тях стоеше същият надпис — „Буревестник“. Най-отдолу съгледа книга с изтъркано кожено гръбче, върху което не пишеше нищо. Взе тъкмо нея. Книгата изглеждаше много стара, точно както библията, която Ким бе намерила във винарската изба. Младата жена отгърна заглавната страница: това беше дневник на кораба „Устрем“. Ким започна да разлиства внимателно пожълтелите от времето страници, докато стигна 1692 година.

Първата бележка за тази година беше от 24 януари. „Времето е студено и ясно, с попътен западен вятър. Корабът пое заедно с отлива и се насочи към Ливърпул с товар от китова мас, дървен материал, кожи, поташ, сушена треска и скумрия, и храна за екипажа.“

Ким затаи дъх: беше съгледала познато име. От следващото изречение се разбираше, че с кораба пътува и знатна особа — неговият собственик, благородникът Роналд Стюарт. Младата жена зачете нетърпеливо нататък. Роналд бе тръгнал към Швеция, за да наглежда построяването на нов кораб — „Буревестник“, и да го получи.

Развълнувана, Ким затвори дневника и слезе до избата. Отвори кутията за библии, извади договора, на който се бе натъкнала при последното си идване тук, и погледна датата. Така си и знаеше! Елизабет беше сложила подписа си под договора за парцела, защото при сключването му Роналд е бил в открито море.

Почувства удовлетворение, колкото и дребна да беше свързаната с Елизабет загадка, която беше разбулила. Върна договора в кутията и тъкмо да добави и корабния дневник към малката си сбирка, когато изпод задната корица изпаднаха три плика, прихванати с червена панделка.

Ким вдигна с разтреперани длани тъничката връзка — бе видяла, че най-горното писмо е до Роналд Стюард. След като развърза панделката, установи, че всъщност и трите плика са за него. До немай къде развълнувана, тя ги отвори и извади листовете — три писма с дати 23 октомври, 29 октомври и 11 ноември 1692 година. Първото беше от Самюъл Суол:

Ето! Отново се споменаваше загадъчното доказателство, без то да бъде описано! Ким побърза да разгъне второто писмо. То беше от Котън Мадър.