Читаем Допустим риск полностью

Помещението беше огромно, със сводест като в катедрала таван. Откъм задната страна имаше множество прозорци, затворени с капаци. В единия край се виждаха бали сено.

— Няма да е сложно да преустроим помещението — отбеляза Джордж.

— Съвършено е — кимна и Едуард. — Точно така си представям добрата лаборатория: просторна зала, където всички от екипа да общуват помежду си. Стълбата към приземния етаж в задната част бе скована от груби дъски, прихванати с огромни дебели гвоздеи. Долу имаше дълъг коридор с боксове за конете вдясно и помещения за такъмите вляво.

Ким вървеше най-отзад и слушаше разпалените разговори — как да превърнат плевнята в биологична и фармакологична лаборатория, оборудвана по последната дума на техниката. На приземния етаж щяха да държат менажерията от опитни животни: маймуни, мишки, плъхове, зайци. Щяха да заделят място и за инкубаторите за тъканните и бактериалните култури. Щеше да има и специално защитени помещения за ядрения магнитен резонатор и рентгеновата кристалография. Горе щеше да се помещава централната лаборатория, както и специалното помещение с климатична инсталация за огромния мощен компютър.

— Е, огледахме всичко — поде Едуард, след като приключиха обиколката. Обърна се към строителния предприемач и архитекта: — Според вас ще възникнат ли някакви проблеми?

— Не мисля — отвърна Марк. — Сградата е стабилна. Но бих предложил да избием отделен вход и да обособим нещо като чакалня.

— Няма да имаме много посетители — уточни Едуард. — Но нямам нищо против — проектирайте приемна. Друго?

— Едва ли ще имаме трудности с разрешителните — намеси се Джордж.

— Стига да не споменаваме за животните — вметна Марк. — Съветът ми е да не отваряте дума за тях. Не е изключено заради тях да възникнат проблеми, които ще ни отнемат много време.

— На драго сърце преотстъпвам връзките с обществеността на вас — засмя се ученият. — Искам час по-скоро да се заема с проекта, затова ще се възползвам докрай от вашия опит. За да ускорим нещата, ще ви платя десет на сто повече върху цената на материалите и труда, при положение, че ми спестите време. Върху лицата на двамата мъже грейнаха усмивки.

— Кога можете да започнете? — поинтересува се Едуард.

— Незабавно! — отвърнаха Марк и Джордж в един глас. — Смятайте, че вече сме започнали.

— Дано малкият ми ремонт не бъде занемарен покрай грандиозното строителство — обади се за пръв път и Ким, напомняйки за присъствието си.

— О, не — изобщо не се безпокойте! — взе да я уверява Джордж. — Дори ще ускорим работата по къщата. Ще доведем по-голяма бригада. Ако се наложи да ползваме в къщата водопроводчик или електротехник, те вече ще ни бъдат подръка — ще ги повикаме от строежа на лабораторията.

Мъжете се заеха да уточняват подробностите, а Ким излезе от някогашната конюшня. Присви очи срещу пладнешкото слънце, което, макар и обвито в мараня, печеше ослепително. Не можеше да бъде от полза на разгорещения екип, затова тръгна през моравата към къщата — все я теглеше натам.

Когато наближи, видя, че изкопът е запълнен. Строителните работници бяха върнали надгробната плоча на Елизабет в пръстта — над ковчега. Бяха я положили легнала, точно както я бяха намерили.

Ким влезе в къщата — след конюшнята тя и се стори съвсем миниатюрна. Но ремонтът бе напреднал доста, особено в кухнята и баните. Вече можеше да си представи как ще изглеждат, след като бъдат довършени.

Пообиколи, обзета от неясно безпокойство — нещо не я свърташе сама и тя побърза да се върне при останалите, но по нищо не личеше Едуард и другите да приключат скоро с импровизираното заседание. Ким ги прекъсна колкото да каже на Едуард, че отива в замъка. Той припряно и пожела приятно прекарване и начаса се върна към проблемите около уреда за ядрен магнитен резонанс.

Младата жена сякаш се озова в друг свят, когато от окъпаната в слънце морава прекрачи в сумрачния замък с тежки завеси. Спря и се заслуша в скърцането и стенанията на къщата, поела от летния пек. За пръв път си даде сметка, че не чува песента на птиците, която — особено писъците на чайките — огласяше всичко навън.

След кратко двоумене Ким се качи по централното стълбище. Въпреки че съвсем наскоро бе намерила във винарската изба документи от XVII век, реши да даде още един шанс на тавана, още повече че там бе далеч по приятно.

Първото, което направи, беше да отвори капандурите, за да нахлуе полъхът на вятъра откъм реката. Тъкмо се дръпна от последния прозорец, когато погледът и попадна върху камари дебели, подвързани със сукно книги. Бяха подредени покрай едната страна на капандурата.