Читаем Допустим риск полностью

Минутите се нижеха мъчително бавно. Стори и се, че приближават и останалите преследвачи. Очите и се разшириха от ужас, когато някой задумка с пестник по вратата. Тя все още не поддаваше, но докога ли? Беше скована от малки дъсчици. Ким беше наясно, че няма да издържи дълго.

Паниката отново я плисна. Младата жена приклекна и затърси пипнешком поялната лампа. Не я намери веднага и сърцето и заби като обезумяло. Тя приплъзна трескаво ръка на по-голяма дъга. Въздъхна, когато напипа горелката. До нея беше и запалката.

Изправи се тъкмо когато отново заблъскаха по вратата — ударите се сипеха безразборно, от което личеше, че онези отвън са станали повече.

С треперещи пръсти Ким се опита да включи запалката. Видя как в непрогледния мрак прехвърча искра. Премести запалката в лявата ръка, та с дясната да вземе горелката, и завъртя диска за включването. Разнесе се свистене. Отдалечи запалката на две педи разстояние пред струята, както бе виждала, че прави водопроводчикът, и натисна запалката. Поялникът се запали със съсък.

Точно в този миг вратата поддаде и започна да се цепи от напора. През пукнатините в дървото се подадоха окървавени ръце. За ужас на Ким вратата за минута се превърна в купчина трески.

Преследвачите и наподобяваха побеснели диви зверове, готови да се нахвърлят върху плячката. Всички нахлуха вкупом към тясната врата, започнаха да се блъскат, да се ръгат с лакти и да се ритат, да си препречват пътя.

Ким насочи към тях пламъка на горелката, който свистеше като разлютена змия. Светлината му озари подивелите лица. Най-близо бяха Едуард и Курт. Младата жена обърна пламъка към тях и забеляза как яростта върху лицата им отстъпва място на уплахата.

Ужасени, те се дръпнаха рязко назад, победени от атавистичния страх от огъня. Изцъклените им очи не се отместваха синия пламък на върха на поялника. Окуражена от малката си победа, Ким излезе странишком от укритието си, като продължаваше да държи пред себе си фучащата огнена струя. Учените отново се дръпнаха. Тя запристъпва плахо напред. Така влязоха в балната зала и минаха под един от огромните полилеи.

След като отстъпиха още няколко крачки назад, изследователите се пръснаха. Ким беше разчитала да не се отделят един от друг и дори да се разбягат, но нямаше как да ги принуди да го сторят. Можеше само да ги държи на разстояние. Вървеше бавно, ала неотклонно към входното антре, те обаче я обградиха от всички страни. Наложи се да се върти в кръг с горелката, за да ги отпъжда.

Първичният страх, обзел ги при вида на огъня, малко по малко се притъпи — те свикнаха с пламъка и вече не изглеждаха хипнотизирани от него, особено когато не беше насочен пряко към тях. Едуард дори се престраши да пристъпи по-напред.

Бе издебнал момент, когато поялникът бе обърнат в друга посока, стрелна се напред и сграбчи Ким за нощницата. Тя тутакси извърна пламъка към него и го опърли по ръката. Той извика пронизително и я пусна.

След него и се нахвърли и Курт. Пламъкът изцвърча върху челото му, подпали дори част от косата. Германецът изкрещя с цяло гърло от болка и се хвана за главата.

При едно от завъртанията Ким видя, че до антрето и остават някакви си шест-седем метра, но от тези безконечни пируети вече и се виеше свят и тя губеше равновесие. Опита се да се съвземе, като смени посоката на въртене, обаче преследвачите и се възползваха от това. Глория се прокрадна изотзад и я сграбчи за ръката.

Ким се отскубна, но от рязкото движение се олюля и падна. Удари си жестоко ръката, с която държеше поялната лампа, в ъгъла на една от масите — болката я прониза толкова нетърпимо, че тя изпусна единственото си оръжие. Горелката отскочи о плота на масата, падна под остър ъгъл върху мраморния под и се плъзна по лъснатата му до блясък повърхност. Стигна чак другия край на помещението, удари се в стената и спря върху надиплените пердета от копринена дамаска.

Хванала наранената си китка със здравата ръка, Ким успя някак да седне. Съществата я бяха наобиколили и сякаш се канеха да я разкъсат. Изреваха диво в един глас и я нападнаха досущ хищни зверове, надушили кръвта на плячката.

Нахвърлиха се яростно да я дращят и хапят, а тя се дърпаше, викаше и се мяташе неистово. Почувства се обречена, жертва на вековната тъмна сила, която бушуваше във вените на преследвачите и. Губеше сили, задушаваше се, а навалицата полудели горещи тела върху нея сякаш я смазваше. Мярна и се отчаяната, пареща мисъл, че не издържа повече, че ей сега обезумелите върколаци ще я разкъсат, че това е краят…

В този миг се чу тътен и съсък, помещението се разтресе и се озари от ярка, ослепителна светлина. За миг борбата секна и Ким успя да се измъкне. Опряла гръб в облегалката на едно от канапетата, тя се втренчи объркана в своите мъчители. Всички те се взираха унесено някъде зад нея, лицата им бяха озарени от златиста светлина.

Ким също се обърна и видя зловеща стена от пламъци, която напредваше с взривна сила. Поялникът беше подпалил пердетата и сега те горяха така, сякаш бяха просмукани с бензин.