Читаем Допустим риск полностью

Бе направила само няколко крачки, когато насмалко да се блъсне в Елинор, която беше по мокра бяла дантелена нощница, прилепнала плътно, като втора кожа по тялото и. Жената я подмина, залутана като в някакъв транс.

Ким спря като попарена. Сега вече знаеше, че е била права: по моравата наистина беше тичала Елинор. Понечи да я предупреди за Едуард, ала думите заседнаха в гърлото и. На мъждивата светлина лицето на Елинор също като лицето на Едуард бе сгърчено от неизразима животинска ярост. И още по-ужасно: устата и бе цялата в кръв, сякаш бе яла сурово месо.

Докато Ким се опитваше да се съвземе от видяното, Едуард нахлу в залата. Подвоуми се — затърси с очи Ким в сумрака. Мократа му коса бе залепнала за главата. Едуард беше само по тенис фланелка и боксерки, целите оплескани с кал.

Ким се извърна с лице към него. Отново затаи дъх, съгледала промененото му изображение. Чертите му си бяха същите, но лицето му излъчваше животинска ярост.

Едуард пак тръгна към Ким, после обаче спря, забелязал Елинор. Залитайки, се втурна към асистентката си. Когато беше само на ръка разстояние от нея, отметна глава, сякаш душеше въздуха. Елинор направи същото и двамата закръжиха бавно един около друг.

Ким потрепери. Сякаш сънуваше кошмар — два диви звяра се душеха възбудено, за да се уверят, че те са хищниците, а не жертвата.

Ким отстъпи назад и издебнала сгоден момент, се втурна към трапезарията. Внезапното движение извади от транса Едуард и Елинор и те се спуснаха по петите на Ким, сякаш подчинени на някакъв първичен кръвожаден рефлекс.

Докато се носеше през трапезарията, младата жена отместваше столовете около масата и ги отмяташе назад с надеждата да забави преследвачите. И въпреки че не хранеше особени надежди, успя. Объркани от преградите пред себе си, Елинор и Едуард започнаха да се препъват и блъскат в тях. Изтъркулиха се на пода с нечовешки крясъци. Тази малка хитрост обаче не ги възпря за дълго.

Когато влизаше в кухнята, Ким хвърли поглед назад и видя, че двамата вече са се изправили и без изобщо да обръщат внимание на раните си, продължават след нея.

Още щом се озова в крилото за прислугата, тя нададе вик за помощ, но продължи да тича. Стигна при стълбището и все така с писъци се понесе към втория етаж. Без всякакво колебание нахълта като фурия в стаята на Франсоа. Той спеше на запалена лампа.

Ким се завтече към него и го повика по име. Разтърси го трескаво, но той не се събуди. Ким изкрещя и отново го разтресе, ала в този миг застина като попарена — дори в паниката си спомни колко трудно и е било да изтръгне от унеса и Едуард.

Отстъпи крачка назад. Франсоа отвори бавно очи. Точно както у Едуард, лицето му се преобрази за броени секунди. Присви очи и оголи зъби. От устата му излезе нечовешко ръмжене. В миг се беше превърнал в побеснял разлютен звяр.

Ким се завъртя като пумпал, готова да изхвърчи през вратата, но тя беше препречена от Едуард и Елинор. Без изобщо да се двоуми, младата жена се стрелна към втората врата в спалнята на Франсоа, която водеше към всекидневната, и оттам изтича в коридора. Върна се на стълбището и се качи на горния етаж — и там имаше стая, в която се бе настанил един от учените.

Спря на прага и още преди да е свалила ръка от дръжката на бравата. Курт и Дейвид се бяха проснали на пода — бяха само по долни дрехи и целите бяха в кал. От главите им се стичаше вода, явно и двамата бяха излизали навън. И по техните лица бе размазана кръв.

Ким затръшна вратата. Сърцето и блъскаше в гърлото, не и стигаше въздух. Чу, че другите се задават по стълбището. Обърна се и отвори вратата за централната част на замъка. Поне знаеше пътя.

Хукна презглава към стаите, отредени навремето за господарите. Те, както и балната зала, бяха озарени от мъждива светлина, затова Ким профуча покрай струпаните мебели, без да се блъсне в тях. Хласна с все сила вратата на крилото за гости, но тя не се отвори. Доста дълго въртя дръжката, докато накрая успя да се пребори с нея. Коридорът тънеше в мрак. Младата жена обаче знаеше, че тук няма мебели, затова хукна напосоки.

Налетя право върху някаква тежка ръбеста масичка, каквато не помнеше да има тук, усети остра болка в стомаха и изгуби равновесие. Свлече се с трясък на пода. За миг остана неподвижна — дали не се бе наранила тежко? Стомахът я присвиваше, дясното и коляно бе изтръпнало и пулсираше болезнено. Почувства, че по ръката и се стича нещо лепкаво — сигурно кръв.

Прокара изучаващо длан наоколо и разбра в какво се е ударила: в тезгяха с инструменти на водопроводчиците.

Ким изруга, стиснала зъби от болка. Ослуша се напрегнато. Чу как далече, чак в крилото за прислугата, с трясък се отварят и затварят врати. Това и подсказа, че съществата — в това им състояние не можеше да ги нарича хора, — я търсят напосоки. Не бяха тръгнали по единствения логичен път, от което се виждаше, че следват не разума, а инстинктите си.

Младата жена се изправи с пъшкане. В коляното я прониза остра болка. Ким го докосна и видя, че е започнало да отича.