Читаем Допустим риск полностью

— При всички положения не е особено мъдро да вземат лекарство, което не е преминало всички изследвания — настоя Кинард. — Съществува голяма опасност да се появи странично действие, това не е шега…

— Радвам се, че се видяхме отново — рече Ким, за да смени темата. — Драго ми е, че си останахме приятели.

Кинард се усмихна.

— Не бих могъл да го изразя по-добре.

Сетне подкара, а Ким му махна. Изпрати го с поглед, докато той се скри зад дърветата. Домъчня и че си е тръгнал. Ненадейното му посещение я беше поразведрило.

Върна се в замъка и се качи на тавана. Още се радваше на топлотата, останала в душата и след срещата с Кинард, когато се сети озадачена за случката с Едуард. Помнеше ясно как първия път, когато бе споменала името на Кинард, Едуард бе изревнувал. От това реакцията му днес следобед я стъписа още повече. Ким се запита дали следващият път, когато го види, той няма със закъснение да и вдигне скандал. Надвечер Ким реши да прекрати търсенето. Излезе от замъка и се насочи през моравата към къщата. Слънцето се бе снишило в небето на запад. Беше есен, скоро и зимата щеше да почука на вратата.

Вече наближаваше, когато дочу в далечината превъзбудени гласове. Обърна се и видя, че Едуард и другите изследователи са напуснали усамотението си в лабораторията.

Загложди я любопитство: загледа как групата се приближава. Дори отдалеч си личеше, че учените се държат като палавници, пуснати в междучасие. Чу ги да се смеят и да крещят. Мъжете си подхвърляха топка.

Първото, което и хрумна бе, че са направили някакво невероятно откритие. Колкото повече се приближаваха, толкова по-сигурна беше тя в това. Но когато ги деляха само някакви си десетина крачки, Едуард я опроверга.

— Погледни ми екипа! — провикна се той. — Току-що им съобщих, че си предложила да отседнат в замъка, и те направо пощръкляха.

— Хип, хип, ура! — възторжено ревна развеселената група и избухна в смехове.

Тя също се усмихна. Обхваналото ги веселие беше заразително. Приличаха на колежани, отишли на купон. Започнаха един през друг да и благодарят и да я обсипват с комплименти.

— Днес си облечена много шик — намигна и германецът.

Ким погледна коженото яке и дънките си. Дрехите и определено не бяха нищо особено.

— Благодаря — отвърна с недоумение тя.

— Искахме да те успокоим за мебелите в замъка — намеси се и Франсоа. — Разбрахме, че са семейна реликва, ще внимаваме много, и — честна мускетарска — дори прашинка няма да падне върху тях! — французинът се поклони с шеговита церемониалност, размахал въображаема шапка с перо пред изнесения си напред крак. Елинор пристъпи напред и ни в клин, ни в ръкав прегърна Ким.

— Трогната съм от безкористния ти принос за каузата — прочувствено изрече тя. После стисна Ким за ръката и я погледна в очите. — Много ти благодаря. Ти си върхът, да знаеш!

Младата жена кимна смутено. Не знаеше какво да каже. Внезапно и се стори, че има нещо зловещо в тоя изблик на патос, но тя бързо прогони нелепото хрумване. Господи, а тя се бе противила на идеята тези хора да дойдат тук. Почувства се дребнава.

— Ким! — повика я Едуард. — Дали ще е удобно колегите сега да идат в замъка, за да им покажеш стаите, които си им определила?

— Защо не! — кимна тя.

Младата жена се обърна и поведе превъзбудените изследователи към замъка. Дейвид и Глория избързаха напред и тръгнаха до нея. Обсипаха я с въпроси, надпреварваха се да изразяват възторга си. Щом влязоха във величествената сграда, всички започнаха да ахкат и да охкат, особено в просторната бална зала и в официалната трапезария с гербовите флагове.

Ким им показа пристройката за гостите и предложи там да се настанят жените.

Сетне отидоха и в крилото за прислугата. Мъжете веднага се споразумяха кой къде ще спи, въпреки че някои от стаите бяха по-хубави. Ким се възхити от разбирателството им.

— Мога да помоля да включат и телефона — каза младата жена.

— Не си прави труда — отвърна Дейвид. — Признателни сме ти, но не е нужно. Ще идваме тук колкото да спим, а ние не спим много. Ще използваме телефона в лабораторията.

След обиколката из замъка обсъдиха какво да правят с ключовете и решиха сега-засега да не заключват входните врати на крилата. Ким обеща да извади ключове час по-скоро.

Учените отново започнаха да и благодарят как ли не, оживлението продължаваше да държи висок градус, сякаш всички бяха постигнали мечтата на живота си. Не след дълго се отправиха към хотела, за да вземат багажа си. Ким и Едуард отидоха в къщата. Той беше в чудесно настроение.

— Скъпа, ти наистина помогна да се промени обстановката в лабораторията — рече и. — Както виждаш, всички са на върха на щастието. И понеже душевното състояние е много важно, сигурен съм, че то ще се отрази благотворно и върху работата. Разбираш ли, твоят принос в начинанието е огромен!