Тревър просто вървеше след парите си. Бързо беше научил основните принципи на прехвърлянето на пари от банка в банка и сега усъвършенстваше това изкуство. На Бермудските острови беше изпратил половината в една швейцарска банка, а другата половина — в една банка на Каймановите острови. На изток или на запад? Това беше големият въпрос. Най-бързият полет от Бермудските острови беше до Лондон, но идеята да се минава през проверките на летище Хийтроу го плашеше. Той не бе издирван официално, поне не от правителството. Към него нямаше предявени обвинения. Само че англичаните бяха толкова добри в митническия контрол. Щеше да тръгне на запад и да опита късмета си на Карибите.

Приземи се в Сан Хуан и веднага отиде в един бар, поръча си бира и се зае да проучи полетите. Нямаше защо да бърза и разполагаше с пълен джоб пари. Можеше да отиде където си иска, да направи каквото си иска и да остане колкото си ще. Изпи още една бира и реши да прекара няколко дни на Големия Кайман, където бяха парите му. Отиде до гишето на Еър Джамайка и си купи билет, а после се върна на бара, защото беше станало пет часа и му оставаха трийсет минути до качването в самолета.

Естествено, летеше първа класа. Качи се рано, за да може да си поръча още едно питие, и докато гледаше останалите пътници, забеляза познато лице.

Къде го беше виждал? Преди няколко минути на летището. Дълго слабо лице с рижа брадичка и тесни цепнатини за очи зад квадратните очила. Очите се взряха в него достатъчно дълго, за да срещнат погледа му, а после се извиха встрани, сякаш не бяха забелязали нищо.

Същото лице го беше наблюдавало до гишето, когато Тревър се обърна, за да си тръгне, след като си бе купил билет. Човекът стоеше наблизо и разглеждаше таблото със заминаващите самолети.

Когато бягаш, случайните погледи и блуждаещите очи ти изглеждат по-подозрителни. Ако видиш някого веднъж, няма да разбереш. Забележиш ли го отново половин час по-късно, значи някой следи всяко твое движение.

Спри да пиеш, каза си Тревър. Помоли за кафе след излитането и бързо го изпи. Слезе пръв от самолета в Кингстън и бързо мина през терминала и митническата проверка. От човека зад него нямаше и следа.

Тревър хвана двете си чанти и хукна към стоянката на такситата.

32

Джаксънвилският вестник пристигаше в Тръмбъл всяка сутрин около седем часа. Четири екземпляра отиваха в стаята за игри, където биваха прочетени и оставени за всеки затворник, който се интересуваше от живота навън. Обикновено Джо Рой Спайсър беше единственият, който чакаше в седем часа и прибираше един вестник за себе си, защото искаше да разгледа залаганията във Вегас. Картината рядко се променяше: с голяма чаша кафе в ръка, качил крака на масата, Спайсър чакаше пазача Родерик да донесе вестника.

Затова Спайсър пръв видя статията в долната част на първа страница. Тревър Карсън, местният адвокат, който бе изчезнал преди няколко дни по неясни причини, бе намерен мъртъв пред някакъв хотел в Кингстън, Ямайка, прострелян два пъти в главата снощи, малко след залез слънце. Спайсър отбеляза, че към статията няма снимка на Тревър. Нямаше и причина вестникът да разполага с такава. На кого му пукаше, че адвокатът Карсън е умрял?

Според властите в Ямайка Карсън беше турист, който явно е бил ограбен. Неидентифициран свидетел беше съобщил на полицията кой е мистър Карсън, защото портфейлът му липсваше. Този свидетел явно знаеше много неща.

Адвокатската кариера на Тревър се описваше съвсем накратко. Бившата му секретарка, Джан еди коя си, беше отказала коментар. Статията беше написана и поместена на първа страница само защото жертвата беше убит адвокат.

Фин беше на по-отдалечената страна на пистата и тъкмо вземаше завоя, като вървеше бързо във влажния утринен въздух. Вече беше свалил ризата си. Спайсър го изчака на правата отсечка и мълчаливо му подаде вестника.

Намериха Бийч да чака на опашка в столовата, стиснал пластмасовия си поднос и загледан тъжно в грозните купчинки бъркани яйца. Седнаха заедно в един ъгъл, далеч от всички останали, и почнаха да закусват. Говореха съвсем тихо.

— От кого е бягал?

— Може би Лейк го е преследвал.

— Той не знаеше, че става въпрос за Лейк. Нямаше представа, нали?

— Добре, значи е бягал от Кониърс. Последния път, когато идва тук, той каза, че Кониърс е големият удар. Освен това добави, че Кониърс знае за нас, а на следващия ден изчезна.

— Може просто да се е изплашил. Кониърс го е стреснал, че ще разкрие ролята му в нашата операция, и Тревър, който поначало не е с особено стабилна психика, е решил да открадне каквото може и да изчезне.

— Бих искал да знам чии пари липсват.

— Никой не знае за нашите пари. Как могат да изчезнат?

— Тревър вероятно е откраднал колкото е можал, а после е духнал нанякъде. Непрекъснато се случва. Адвокатите забъркват някоя каша и после не издържат на напрежението. Обират клиентите, с чиито сметки боравят, и си плюят на петите.

— Наистина ли? — попита Спайсър.

Бийч се сещаше поне за три примера, а Ярбър добави още няколко за всеки случай.

— Кой тогава го е убил?