Читаем Ангелиада полностью

— Още малко — отговори тя. В приближаващия се край на спиралата на ангела сега имаше стрелка, която постоянно променяше посоката си, дори когато спиралата започна да избледнява и да се изправя. Наръчникът описваше това като псевдооблачен ефект, с ултрачувствителни детектори, използващи за подложка собственото лъчение на Ангелиада. Но нямаше нужда да разбира какво точно означава това. Ангелът привличаше други частици и губеше електрическия заряд, който го правеше видим. Ако това се случеше преди да успеят да определят със сигурност посоката му, щяха да го изпуснат.

— Черпакът е готов — каза Ханан. — Време?

— Пет секунди — обади се Орнина. — Четири, три, две, една…

Следата (вече права линия) изчезна от дисплея ни Чандрис.

— … неутрален.

— Ясно. Загребвам сега.

Чандрис напрягаше слух, но единственото, което можете да чуе, беше пращенето на гама-лъчите и бръмченето на генераторите на магнитно поле.

— А ако не успеем да го хванем от първия път? — попита тя. — Имаме ли втора възможност?

— Обикновено не. — Орнина се бе прегърбила над клавиатурата си. — Поради приливните сили, гравитацията и слънчевия вятър повечето неутрализирани ангели попадат обратно в Ангелиада.

Ханан се изправи.

— Хванахме ли го? — попита Чандрис.

— Не зная — каза той. — Загребахме на около сто метра по траекторията му, но при всички останали частици и лъчения не можем да сме сигурни.

— Уловили сме четири микрограма материал — добави Орнина и се обърна към Чандрис. — Анализаторът сега го проверява. Ако ангелът е там…

Две къси иззвънявания от клавиатурата ѝ я прекъснаха.

— … ще има звуков сигнал — завърши Ханан. — Като този. — Той се усмихна на Чандрис и няколко от бръчките на лицето му се изгладиха. — Хванахме ли го?

— Да. — Орнина сваляше коланите. — Чандрис, ако искаш, ела с мен. Ще ти покажа как се изолира от останалите частици и се затваря в контейнера.

— Благодаря, но ще го оставя за следващия път. — Чандрис също разкопча ремъците си. — Някой трябва да почисти кухнята.

— Не е нужно — каза Ханан.

— Наистина — каза Орнина и спря до вратата. — После ще я оправим заедно.

— Настоявам — твърдо каза Чандрис. — И без това не ви помогнах особено. Поне ще свърша малко работа.

Орнина погледна Ханан и сви рамене.

— Добре тогава.

Щеше да ѝ е от полза да види процедурата по изолирането на ангела, със съжаление си помисли Чандрис, докато излизаше от контролната кабина. Но в случая подобен лукс беше неоправдан. На „Ксирус“ си въобразяваше, че ще разполага поне с два дни, за да се промъкне през евентуалните предпазни системи около ангела и да го свие. Но Сераф се намираше само на няколко часа път с катапулт и сега беше единственият ѝ шанс.

Подмина кухнята и продължи по коридора към малката стая, която според схемите бе работилница. Отне ѝ само минута, за да открие многоцелева отвертка и малък гаечен ключ. Скри ги в комбинезона си. Както и да беше затворен контейнерът, тези две неща би трябвало да са ѝ достатъчни.

А ако не бяха…

Погледът ѝ се спря върху малкото лазерно фенерче и я обзе странно чувство. Беше използвала подобен инструмент и знаеше, че от него става добро оръжие. Но кой знае защо…

Внезапно завърналият се рев на двигателите прекъсна мислите ѝ.

— По дяволите — промърмори тя и пъхна фенерчето при останалите инструменти. Знаеше, че има два начина да се стигне до помещението за съхранение на ангели. Избра по-дългия — най-вероятно Орнина бе поела по другия направо от контролната кабина.

Приближи се много предпазливо, напрегнала слух. Помещението изглеждаше празно. Добър знак — явно процедурата не беше от сложните.

Ами ако Орнина бе тръгнала оттук направо към кухнята… Чандрис побърза да прогони тази мисъл. След два часа нямаше да има никакво значение какво си мислят за нея.

Контейнерът се намираше точно там, където показваха схемите — масивно и странно изглеждащо нещо, вградено в една от вътрешните стени. Чандрис извади инструментите си, подреди ги на пода и започна да го оглежда.

— Това няма да ти свърши работа.

Чандрис рязко се обърна. Поради внезапното движение и ниската гравитация загуби равновесие и падна на колене. Ръката ѝ инстинктивно сграбчи фенерчето.

Ханан и Орнина стояха до вратата и я гледаха.

— Не се приближавайте! — изсъска Чандрис.

— Добре — спокойно отговори Ханан и разпери ръцете си, за да вижда, че са празни. — Не се страхувай. Няма да ти направим нищо.

— Не се страхувам — изръмжа Чандрис. — Ако някой ще пострада, това сте вие двамата.

— Разбираме. — Ханан кимна и посочи контейнера.

— Все пак Орнина е права. Кражбата на ангел няма да ти е от никаква полза.

— Това е моя грижа, ако нямаш нищо против — отговори Чандрис. Стомахът ѝ се сви от мисълта какво да предприеме. Изглеждаше невъзможно да измъкне кутията и същевременно да се опитва да ги държи настрана.

По дяволите кутията. Как да върне проклетия кораб обратно до Сераф?

Двамата все още стояха при вратата и я гледаха.

— Не искам да пострадате. — По челото ѝ изби пот. — Трябва ми само ангелът.

— И какво ще правиш с него? — попита Орнина.

Чандрис я зяпна.