Читаем Ангелиада полностью

— Именно! Не знаят! Изминали са само деветнадесет минути, откакто взривихме станцията. Двадесет светлинни минути — те изобщо не разбират, че мрежата води право към Ангелиада.

Чандрис прехапа устни. Дисплеят проблясваше от гама-лъчите и заплашваше всеки момент да изключи. След това внезапно се изчисти и тя откри, че е влязла в системата. Извика списъка с командите и затърси отнасящите се до управлението на мрежата. Трябваше да е някъде тук…

Коста постави ръцете си върху нейните.

— Късно е — тихо каза той.

Чандрис вдигна поглед… и ченето ѝ увисна.

Очакваше да види как Форсайт идва за тях, най-вероятно с някой от ловните кораби. Или в краен случай някой от бойните кораби на ЕмОт, сновящи около Сераф.

Но корабът, който внезапно се появи пред тях, беше невероятно и чудовищно огромен. По-голям дори от гигантския „Ксирус“. Грамадното му туловище изпълваше дисплея на телескопа. В сравнение с него половината на станцията изглеждаше като същинско джудже.

И докато гледаха с ужас, Ангелиада го сграбчи.

Аварийните сирени раздраха въздуха подобно на воя на банши и заглушиха дори ужасната градушка, която се стоварваше върху тях сякаш от всички страни едновременно.

— Пробив на корпуса в сектори 0–7, 8 и 9! — изрева нечий глас от високоговорителя. — И трите корпуса са разрушени…

Внезапно гласът секна и останаха единствено зловещите трясъци.

— Затворете всички противоударни врати! — нареди Леши и очите му се стрелнаха към мониторите на сектор G. Какво ставаше, по дяволите? Емпирейците не биха могли да притежават толкова мощно оръжие. Просто не биха могли.

Но всички сензорни възли бяха мъртви. Всички, по целия десен борд на кърмовия отсек.

От високоговорителя се разнесе внезапен писък, който също така внезапно прекъсна.

— Машинното отделение разхерметизирано! — изкрещя Камбъл. — Всички помещения са открити към космоса.

— Направи нещо! — озъби се Телторст. — Бий се, по дяволите!

— Срещу кого? — озъби се в отговор Леши.

Внезапен и ужасяващо познат трясък изригна в цялата командна зала.

— Радиация! — извика Камбъл. — Летални дози от десния борд на кърмата.

И изведнъж Леши разбра.

По всяка вероятност проникна в кърмата на кораба, овъглявайки всичко с радиацията си. Гигантският кораб се метна настрани и първото впечатление на Чандрис бе, че прави отчаян опит да избяга. Но в същия момент разбра, че не това е причината. Дори някой все още да бе останал жив там, той не би могъл да задвижи кораба. В действителност корабът се извиваше и разкъсваше, Ангелиада унищожаваше свързващите греди и поддържащите преградни стени, като ги извиваше, изтръгваше и мачкаше като станиол.

— Масивни поражения във всички кърмови отсеци — изкрещя Камбъл. — Комуникации прекъснати; енергия прекъсната; сензори прекъснати; херметизация нарушена. Целият екипаж на кърмата е мъртъв.

„Вече не докладва така бързо — някак разсеяно си помисли Леши. — Няма смисъл. Навременната информация предполага, че все още може да се направи нещо с оглед на дадена ситуация.“

Но в тази ситуация не можеше да се направи нищо. „Комитаджи“ бързо се плъзгаше към смъртта си и в цялата вселена не съществуваше сила, която да го спре.

— Структурният интегритет пада по целия кораб — продължи Камбъл. — Преградните стени в централните части изпускат въздух. Температурата и радиацията са над допустимите. Противопожарните стени поддават поради деградация на метала.

— Това не е възможно — отчаяно настояваше Телторст. Погледът му се стрелкаше наоколо, сякаш очакваше, че всичко това е някакъв сложно измислен номер, погоден му от отмъстителния капитан и екипажа му. — Не е възможно, не и с „Комитаджи“.

Обърна се отново към Леши и стовари юмрук върху облегалката на креслото си.

— Този кораб е неунищожим, проклет да си! Построихме го такъв. Изразходвахме милиарди…

Млъкна, когато подът под него внезапно се разтресе и по цялата командна зала се разнесе ужасно скърцане на метал.

— Носовата част се разпада — доложи Камбъл. — Не ни остава много време.

— Ето я вашата награда, Адютор — с горчивина каза Леши. — Ето я вашата скъпоценна Ангелиада. И тя не чака вие или някой друг Адютор да дойдете и да я издоите. Тя идва за нас. По-точно — за вас.

Ново смразяващо кръвта скърцане се разнесе из залата.

Лицето на Телторст се превърна в ужасена маска.