Читаем Ангелиада полностью

— Чандрис? — извика той през шума. Завъртя стола си към нея… и от изражението му Чандрис разбра, че вече се е сетил. — Ангелиада?

— Приближава се бързо. Компютърът предвижда час и четиридесет минути до сблъсъка. Но тридесет минути преди това радиацията ще ни довърши дори през защитата на Централата.

Устните му трепнаха.

— Сигурна ли си?

— Проверих резултатите три пъти. Разполагаме точно със седемдесет минути. Докъде стигна с четенето?

— Не върви достатъчно бързо — каза той. — Имам още половин час и става все по-ясно и по-ясно, че след това програмирането ще отнеме най-малко един час. Дори и двамата да се заемем с него.

— Значи всичко е свършено — каза спокойно Чандрис, или поне толкова спокойно, колкото можеше да изкрещи думите. — Хайде, да се връщаме на „Газела“.

— Не.

Тя въздъхна и отиде при него.

— Джерико, свърши се.

— Не, не е — решително повтори той. Погледът му трескаво шареше наоколо. — Можем да го направим. Трябва да го направим. Просто трябва да спечелим още време.

— Как? Това не ти е „Газела“, която може да надбяга онова нещо, стига да знаеш накъде да я подкараш. Това е космическа станция. Тя няма двигатели.

— Тогава трябва да намерим начин да забавим Ангелиада — каза Коста. — Да ѝ пуснем примамка…

В очите му се появи странен блясък.

— Изобщо не си го помисляй — предупреди го Чандрис. Стомахът ѝ се бе свил на топка. Нещо в погледа му ѝ напомняше за Ханан и Орнина с тяхната непоколебима решимост да бъдат благородни и жертвоготовни на всяка цена.

И ако тази цена включваше „Газела“…

— Освен това мога ли да отбележа, че „Газела“ е единственият ни билет за връщане? — попита тя.

— Зная. — Той пак завъртя стола си към пулта. — Има ли резервно гориво на борда? За совалки или кораби, които са закъсали?

— Ще проверя. — Чандрис седна до него и извика инвентарния списък и плана на станцията. — Джерико…

— Зная — каза Коста и се наведе над плана. — Довери ми се.

— Ами ако грешиш?

Дъхът му върху бузата ѝ беше топъл.

— Ще се помъча да намеря достатъчно време, за да се извиня.

Совалката беше подготвена, пилотът — избран и инструктиран. Форсайт преглеждаше информацията, с която разполагаше Емпирей за мирските закони и управление, когато се разнесе новината, че серафската ловна мрежа е изключена.

— Как така изключена? — намръщи се Форсайт. — Изрично наредих да се остави работеща.

— Твърдят, че командата е дошла от Централата. — Гласът на Пирбазари бе подчертано неутрален. Същият тон, който беше използвал преди час, с растящо безпокойство забеляза Форсайт. — Ангелиада е на двадесет и една светлинни минути оттук, което означава, че сигналът е бил пратен двадесет минути след пристигането им в мрежата. Като се вземе предвид времето за маневриране, скачване и прехвърляне в станцията, явно второто нещо, което са направили, е било да изключат мрежата на Сераф.

— Второто ли?

— Да — каза Пирбазари. — Първото е било да изключат мрежата при самата Централа. Според контролния център на катапулта сигналът е пристигнал няколко минути преди да се изключи собствената му мрежа.

— Още си мислиш, че съм сключил сделка с Коста, нали? — тихо каза Форсайт. — Чудесно. Тогава ми обясни какво печелят с изключването на мрежата тук?

— Не зная — безстрастно каза Пирбазари. — Но не зная също така какво печелят и с отиването си там. Знам само, че при пристигането си „Комитаджи“ унищожи една от основните мрежи на системата, а Коста изключи други две. Това съвпадение ли е?

— Той се мотае в института и около Ангелиада от месеци — възрази Форсайт. — Определено е наясно, че мрежите и катапултите са свързани само помежду си и нямат нищо общо с трафика към и от системата.

— Може би наистина знае. Може и да схваща бавно. — Лявата вежда на Пирбазари се вдигна. — А може би прави нещо друго, за което не зная.

— Ако е така, аз също не го зная — каза Форсайт. По челото му изби пот. Ясно си даваше сметка, че Пирбазари е само на половин крачка да наруши мълчанието, което сам си бе наложил, и да се разкрещи по всички уредби на ЕмОт.

Единствените неща, които все още го спираха, бяха липсата на доказателства и остатъците от лоялност, следствие на дългогодишната им съвместна работа. Но те нямаше да издържат още дълго.

— Господин Върховен сенатор? — повика го Рошманов от изхода. — Совалката ви е готова.

Пирбазари му махна в отговор.

— Добре. Да вървим.

Форсайт събра целия си кураж. Може би нямаше да издържат дори още тридесет секунди.

— Ти оставаш тук, Зар.

Пирбазари закопчаваше сакото си и гледаше надолу. После много бавно вдигна поглед.

— Какво?

— Ти сй бивш военен. Знаеш много за процедурите, персонала и тактиката на ЕмОт. Ако Леши се отрече от обещанието си, не можем да позволим да попаднеш в ръцете им.

— Ами вие? — настоятелно възрази Пирбазари. — Емпирейски Върховен сенатор?

— Зная много малко за военните дела и прекалено много за дипломатическия етикет — кисело каза Форсайт. — Нищо, което би им било от полза във военното им начинание.