Читаем Ангелиада полностью

— Да се надяваме, че не са. — Коста гледаше в чашата си. Присви тревожно очи. — Катапултът ще ни трябва.

— Не можеш да избягаш оттам, Джерико — каза Орнина. — Катапултът е свързан единствено с ловната мрежа на Сераф.

— Нямам намерение да бягам — каза Коста. — А що се отнася до ловната мрежа… Ронион, какво още казаха за Ангелиада?

„Приближава се до станцията. Нали тя е онова, което прилича на голям паяк?“

— Колко се приближава? — попита Чандрис.

„Много — отговори Ронион. — Не зная колко. Но е наистина странно. Казват, че се движи нагоре и надолу и че стреля по станцията.“

— Стреля по станцията ли? — намръщи се Ханан след превода на Чандрис. — С какво разполага за стреляне?

— Сигурно говори за нови радиационни изригвания — каза Коста. — Насочени към Централата. Вече е изгонила всички оттам. Сега иска да се махне и самата станция.

„Иска.“ Думата отекна в съзнанието на Чандрис като звън на камбана. Иска. До този момент не беше вярвала на теорията на Коста за разумна и злонамерена черна дупка. Или поне не съвсем.

Сега, от тази една-единствена думичка, повярва. Ангелиада наистина беше жива и разумна.

И мразеше хората. Хората на станцията. А може би и хората на Сераф?

Господ да им е на помощ!

— Джерико, казваш, че трябва да има и нещо друго освен изригванията, за да може така да променя посоката си — обади се Ханан. — Какво например?

— Например съвсем нови физически закони — съвсем откровено каза Коста. — Мразя да се обвързвам с идеи за мистериозни сили, непознати на човечеството. Но в този случай май нямам друг избор. Нещо движи Ангелиада, и това не е никоя от силите, които сме регистрирали.

— Да, но как е възможно подобна сила да остава скрита от нас? — възрази Ханан.

— А с колко черни дупки се познаваме отблизо? — контрира Коста. — Всякакви странни неща стават на събитийния хоризонт — от огромни приливни сили до промяна на хода на времето. Аз лично гласувам, че това има нещо общо с гравитацията — или поляризация на гравитационните полета, или нещо свързано с хода на времето.

— Не знаех, че физиката се е превърнала в демокрация — промърмори Ханан.

— Не е — каза Коста. — Когато казах, че гласувам, имах предвид теорията, за която ще рискувам живота си. А може би и живота на всички нас.

— Чакай малко, успокой топката — каза Чандрис. — Тук кой рискува?

— Не можем да допуснем Ангелиада да се придвижи до Сераф, ако го пожелае — каза Коста. — В момента си играе с гравитацията и се учи как да я използва. Затова подскача нагоре-надолу по орбитата си. Но рано или късно ще стане доста добра.

— Ако вече не е станала. — Орнина потрепери. — Ако атакува Централата, значи е станала доста уверена.

— Уверена черна дупка — поклати глава Ханан. — Ама че израз.

— И какво ще правим? — попита Чандрис.

— Единственото нещо, което можем да направим. — Коста я погледна право в очите. — Ще се отървем от нея.

— Какво?! — Тя примигна.

— Ще използваме катапулта на Централата да я изхвърлим някъде — каза той. — Някъде дълбоко в междузвездното пространство, където ще може да си играе само с най-слабите гравитационни полета.

— И как ще стане това? — попита Ханан. — Орнина е права — катапултът е свързан единствено с мрежата тук.

— Тогава просто трябва да изключим мрежата тук — каза Коста. — Трябва да има начин да се изключва от Централата. Само трябва да уцелим кодовете.

— Ами ако не се получи? — възрази Ханан. — Ами ако просто катапултът престане да работи?

— Тогава здравата загазваме — призна Коста. — Но трябва да рискуваме. Поне що се отнася до мен.

— Да предположим, че всичко стане както казваш — обади се Чандрис. — И какво от това? Ангелиада е по-масивна от ловен кораб.

— Сигурен съм, че катапултът може да се рекалибрира — каза Коста. — Просто трябва да се въведат нови числа и да се подаде необходимото количество енергия.

— Ами ако не можеш да го направиш? — не отстъпи Чандрис.

На изкуственото осветление лицето на Коста сякаш леко пребледня.

— Тогава пак загазвам. Но все пак трябва да се опита.

Ханан и Орнина се спогледаха и Чандрис усети размененото мълчаливо послание помежду им.

— Добре — бодро каза Ханан и понечи да се изправи — Аз ще подготвя кораба… — Краят на изречението се превърна в болезнен стон и той замръзна с изкривено от болка лице.

— Ханан! — възкликна Орнина и го хвана за ръката.

— Не, ти ще се върнеш в болницата — твърдо каза Чандрис, стана и хвана другата му ръка. — И двамата, Коста и аз ще откараме кораба до Ангелиада.

— Стига глупости — каза Ханан през зъби. — Няма да се справите самички.

— Със сигурност няма да се справим, ако помъкнем и теб — възрази Коста и се приближи до Чандрис. — Чандрис, ще помогна на Орнина да го изведе. Ти излез и извикай такси.

Някой стеснително я докосна по рамото. Тя вдигна очи и забеляза, че Ронион също се е изправил.

„Аз ще извикам таксито — предложи той, загледан а Ханан, сякаш беше ранено кутре. — Ти започни да подготвяш кораба.“

— Сигурен ли си, че искаш да се въвлечеш във всичко това? — намръщи се Чандрис.

„Не съм много умен — направи знак Ронион. — Но зная, че Ангелиада наранява хора. Искам да помогна.“