Читаем Ангелиада полностью

— Тогава откъде да започнем издирването? От обичайните свърталища?

— Както казах, не си прави труда — каза Форсайт. — Имаме по-важни грижи, за да се занимаваме с някакъв дребен шпионин и престъпните му другарчета. Знаем ли вече кога ще пристигне „Комитаджи“?

Пирбазари пое дълбоко дъх.

— Около два следобед. — Цялото му същество се бунтуваше. — Сър, настоятелно ви съветвам да промените решението си. Коста може да е наистина незначителен шпионин, но е в състояние да създаде сериозни проблеми. Особено ако се свърже с престъпния свят. Най-малко ми позволете да изпратя някого на „Газела“ — могат да решат да спрат там, за да вземат някои неща и да приберат наличните пари на Дейвий.

— Не — твърдо каза Форсайт. — Не смяташ ли, че не са премислили всичко? Накъдето и да са решили да бягат, вече са тръгнали натам.

— Да, сър. — Пирбазари очевидно още не беше убеден, но разбираше от заповеди. — Има и новини от Ангелиада.

Форсайт се намръщи.

— Още проблеми в най-неподходящия момент. Да вървим. Ще ми разкажеш по пътя към Генералния щаб.

„Добре, Коста — помисли си той, докато минаваха през хаоса, оставен от Чандрис и Ханан. — Щом наистина искаш да идеш до Ангелиада, действай. Дължа ти поне това.“

Ами ако всичко бе само уловка? Ако Коста само заиграваше със симпатиите и страховете му, за да се измъкне и да започне да върши саботажите, от които се опасяваше Пирбазари?

В такъв случай също бе свободен да действа. И в двата случая последиците щяха да паднат на главата на Форсайт. Изкупление за греха на неговата лъжа.

И за греха на гордостта.

Когато таксито стигна дока на „Газела“, полиция нямаше. Но имаше един посетител, който възбудено крачеше пред портала.

Ронион.

Озова се до таксито още преди колата да е спряла напълно.

„Чаках ви.“ — Ръцете му се движеха толкова бързо, че Чандрис едва успяваше да следи знаците.

— Всичко е наред, Ронион, ето ни. — Чандрис отвори вратата и се измъкна навън. — Добре ли си?

„Голяма беда. О… Джерико! — добави Ронион, като забеляза слизащия Коста. — Господин Форсайт пусна ли те?“

— Какво става? — промърмори Коста и се обърна, за да помогне на Ханан. — Можеш ли да го разбираш?

— Горе-долу — отговори Чандрис, като задържа лицето си така, че Ронион да вижда устните ѝ. Винаги бе мразила хората да говорят зад гърба ѝ. Ронион вероятни изпитваше същото. — Казва, че е станала беда.

— Да, обзалагам се — изсумтя Коста.

„Беда с Ангелиада — каза Ронион. — Движи се!“

— Казва, че Ангелиада се движи — преведе Чандрис.

— Какво? — изпухтя Ханан, докато се измъкваше от колата. — Как така се движи?

— Променя орбитата си — каза Коста. — Помощникът на Форсайт Пирбазари каза това през нощта. Опитах се да им разкажа за експериментите, показващи наченки на разум у ангелите, и какво би могло да означава това за Ангелиада, но не ми повярваха.

Очите на Ронион се разшириха.

„Разум? Искаш да кажеш, че Ангелиада е умна?“

— Не сме сигурни — призна Чандрис и се огледа. Все още никаква полиция, но нещата можеха да се променят всеки миг. — Да влезем вътре. Ще ни е много по-удобно.

— А и Орнина сигурно е приготвила чайника — добави Ханан. Той видимо куцаше. — Последният стигнал ще мие чиниите.

Орнина наистина беше приготвила чайника. След пет минути всички се бяха скупчили около масата в мъничката кухня с чаши димящ чай пред тях.

— Добре, да задълбаем малко по-подробно по въпроса — обади се Ханан. — Да предположим, че мога да приема тези небивалици, че Ангелиада е станала разумна…

— Което не се отнася за теб — промърмори Орнина.

— … но дори да го приема — продължи Ханан, без да обръща внимание на коментара — как е възможно да променя орбитата си? Върху нея не действат никакви сили, а тя не разполага с реактивни двигатели.

— Всъщност в известен смисъл разполага — каза Коста. — Фокусирани радиационни изригвания. Може да ги използва като реактивен двигател. Един вид йонен двигател. Опитах се да разпитам Пирбазари дали са част от това, но така и не получих отговор.

— Част от кое? — попита Ханан.

— Проблемът е, че това е много бавен начин на придвижване — обясни Коста. — Йонните двигатели просто не са достатъчно мощни за подобно ускорение. Щом Ангелиада се е придвижила толкова, че да се стигне до евакуиране на станцията, трябва да има още някакъв начин за движение.

— Чакай малко — намеси се Орнина. — Евакуация на Централата ли? Никога не евакуират Централата.

„Вече е празна“ — размърда пръсти Ронион.

— Може и да не са го правили, но сега става точно това — каза Коста. — Форсайт даде заповедта снощи. Не зная дали е била изпълнена.

— Ронион казва, че е изпълнена — Чандрис продължаваше да следи жестовете му. — Пратили са совалка… и в четири сутринта всички са се върнали на Сераф.

Орнина поклати глава.

— Не мога да повярвам. — Централата работи непрекъснато от пускането ѝ преди осемнадесет години. Да не настъпва краят на света?

— Може и да не си далеч от истината — мрачно каза Коста. — Ронион, знаеш ли дали са изключили всичко на тръгване?

„Не зная. Никой не спомена нищо за това.“